Сара Холланд - Евърлес

Татко ме поглежда. Помътнелите му очи се разширяват.

— Джулс — казва той, мъчейки се да се надигне от масата. — Не очаквах да се върнеш, преди да се стъмни.

Сърцето ми трепва, вече е тъмно.

— Какво става? — питам аз, гласът ми е пронизан от сълзи, макар че знам… Бирникът отправя очи към мен, изглежда прекалено едър за малкия ни дом.

Баща ми се отпуска обратно в стола си.

— Плащам рентата ни — казва той спокойно. — Защо не почакаш навън, наслаждавайки се на топлия ден?

Преди да смогна да отговоря, бирникът се намесва:

— Тогава значи четири месеца — тонът му е делови, леко отегчен. — За рентата за този месец и за миналия.

— Четири месеца ли? — аз правя крачка към масата, а гласът ми се извисява: — Татко, не може да извършиш това!

Човекът на Гърлинг ме поглежда за малко, а сетне свива рамене.

— Това е глобата заради факта че сте закъснели — очите му отново ме обхождат набързо, преди да се обърне към инструментите си. — Времето е за изразходване, момиче.

Това е познат израз в селото ни — защо да трупаме време, след като всеки ден е жесток, същият като този преди него и като този, който ще дойде след него? Да чуя подобно нещо от човек, който никога не е узнал що е глад или студ, кара пръстите ми да се свият в юмрук. Но вместо това изваждам от джоба си струващата час живот монета и му я подавам.

— Вземи това, а аз ще…

Бирникът ме прекъсва с кратък, лишен от шеговитост смях.

— Запази си часа, момиче — казва той. — И не се разстройвай толкова. След като времето на баща ти изтече, ти ще наследиш тези дългове. Не бих искал да сме в лоши отношения.

Клетвата, която се канех да изрека гневно срещу него, замръзва в гърлото ми. След като времето на баща ти изтече. Като че той очаква това да се случи скоро. Измерил ли е кръвта на баща ми?

Татко отмества поглед и стисва зъби, докато човекът се протяга за ножа, но баща ми го грабва пръв.

Той прилежно разрязва една линия върху собствената си длан, и то така спокойно, сякаш рисува с въглен върху хартия, а не с нож върху кожата си. Бликва кръв.

— Четири месеца, да — повтаря той като ехо, докато взима някакво стъклено шишенце и го опира в дланта си, улавяйки малката струйка кръв в него. — Имам много за продаване.

И все пак не ми се струва, че си въобразявам начина, по който с всяка изминала секунда лицето му става все по-бледо и по-бледо, а чертите му се врязват все по-надълбоко, или начина, по който той се огъва малко, когато пълното шишенце е взето от ръката му, затворено с коркова тапа и прибрано в чантата на служителя на Гърлинг. Протягам се и сграбчвам китката му, преди да успее да вземе второто шишенце.

— Не — с другата си ръка бутвам ножа настрана, така че баща ми да не може да го достигне. Бирникът ме наблюдава с вирнати вежди и аз се обръщам към него: — Четири месеца заради едномесечна рента? Трябва да има друг вариант.

— Джулс!

Пренебрегвам нежното смъмряне от страна на баща ми и пак се извръщам към бирника. Той изглежда отегчен, което ме вбесява почти толкова, колкото и фактът, че взима от времето на татко. Но аз потискам гнева си и придавам на гласа си медена сладост, доколкото ми е възможно, която допълвам с подобаваща усмивка.

— Нека аз да ви продам от времето си, сър. Може да вземете пет месеца.

За миг в очите на мъжа проблясва интерес и ето че мога да си представя какво мисли той — би могъл да предаде рентата на Гърлинг и да остави допълнителния месец за себе си. Но тогава баща ми се намесва:

— Тя е на шестнайсет.

— На седемнайсет съм — заявявам, мразейки себе си за това, че думите ми карат веждите на татко да се сбърчат от объркване. — Татко, вчера беше единайсетият ден от месеца. Аз съм на седемнайсет.

Бирникът снове с очи между нас, без да е сигурен на кого да повярва, а после изсумтява и тръсва глава.

— Не! Няма да си докарам на главата гнева на Магьосницата, като взема кръв от едно дете.

На Магьосницата или на Лиъм Гърлинг?

— Моля ви — обръщам се наполовина към татко, говорейки и на двамата мъже едновременно. — Никога не съм отдавала време. Мога да го спечеля обратно по-късно.

— Лесно е да кажеш, че ще го спечелиш обратно — изрича упорито татко. — По-трудно е наистина да го спечелиш. Бирник, подай ми още едно шишенце!

— Започвам работа в Евърлес — думите излитат от устата ми още преди идеята да се е оформила напълно в съзнанието ми. Баща ми светкавично извръща глава и се вторачва в мен с предупреждение в очите.