Сара Холланд - Евърлес

И двете карети спират. Когато Кралицата слиза по тесните, обсипани с перли стъпала, а червената й мантия се разстила на щедри дипли около нея, семейство Гърлинг коленичат и свеждат глави. Слугите ги последват, а всички ние се снишаваме към земята. Росата намокря полите ми.

След дълго проточил се миг лорд Гърлинг се надига и ни дава знак и ние да се изправим.

— Ваше Величество — избоботва той. — Каква изключителна чест е да ви приема в нашия дом!

Кралицата кимва отсечено и оглежда лорд Гърлинг, преди да отмести взор. Дори от разстояние виждам как той трепери под погледа й.

— Благодаря ти, Никълъс.

Гласът й звучи някак отдалече, като че говори от края на дълъг и тъмен тунел. Тя е красива, някак свръхестествена, висока и елегантна, излъчваща сила. Една тъмнокоса придворна дама държи нависоко червения водопад на пелерината й. Докато Кралицата оглежда Евърлес, странните думи на татко — Не позволявай Кралицата да те види — отекват в главата ми.

Какво ли изобщо е искал да каже с това? И къде е той сега?

Пристъпвайки напред, Роан поема ръката на лейди Голд и я целува, тя отмята глава назад и се засмива. Звукът изпълва въздуха, ясен и отчетлив като звъна на камбаната.

— Джулс — изрича Беа твърде гръмогласно. — Зяпаш втренчено.

Сепвам се и откъсвам очи, а лицето ми почервенява. Вместо към Роан и лейди Голд поглеждам към потока мъже и жени, слизащи от каретата, която пристига след тази на лейди Голд. Кралският антураж, както разбирам, облечен в цветовете на Кралицата — мъжете в жилетки, а жените в рокли с дълги ръкави и шапки, и всички до един в тъмночервен и виолетововинен цвят. Много по-малко на брой са, отколкото бих предположила, и в тях има нещо необичайно. Когато слизат от каретата, израженията на лицата им варират от предпазливост до облекчение. Някаква жена стиска здраво в ръце обикновен ленен шал, изпъстрен в червено и увит около нея, а роклята й отдолу виси странно, сякаш е разкъсана. Зад нея един мъж накуцва.

И тогава заставам мирно, тъй като лейди Вериса дава знак с небрежно движение на ръката си да пристъпим напред.

Айвън се движи сред нас, подреждайки слугите в някакъв вид фаланга. Кралските слуги, облечени в червено, отиват отпред и поемат най-ценните вещи на Кралицата: вази от продухано стъкло, огромни книги, подвързани в кожа, чиито страници са обточени със злато по края, шишенца със спирт и парфюми. Айвън хваща нетърпеливо Ади за ръката и я завежда отпред. Косата й е вързана отгоре на главата във формата на роза, канеща се да разцъфне. Още няколко слуги от Евърлес пристъпват напред, запълвайки празните места в кралската процесия. Споглеждаме се с Ингрид, която стои до мен; тя е също толкова объркана от нетипично малката група.

— Виж! — прошепва тя. — Не са довели достатъчно хора, които да носят нещата й.

Щом антуражът заема мястото си, Айвън крясва към нас:

— Наредете се в редица! — и ние бързаме да се подчиним. Изблъскват ме напред и се озовавам точно зад кралските слуги, а в ръцете ми натикват кадифена кутия за шапки. Около мен други слуги взимат кожени куфари и увити в хартия рокли, маслени картини, загърнати в плат, дори столове и възглавници — прекалено големи за носене. „Кралицата на посещение ли идва, или се нанася да живее тук?“ — мисля си злобничко аз.

Най-накрая се заизнизваме като мравки към входа, по петима на ред — малка армия, предназначена единствено да прислужва, да прислужва и да прислужва. Колко ли струват нещата, които носим? Колко години държим в ръцете си точно сега?

Сещайки се за татко, ме обзема внезапно желание да захвърля тази кутия за шапки на пода. Ала ако го сторя, ще съм мъртва за секунда, съдейки по изражението в ястребовите очи на Айвън.

Точно след като прекрачва прага на вратата, Кралицата спира заедно със семейство Гърлинг до нея, за да наблюдава шествието на слугите с присвити очи.

— Предполагам, че ще имам ескорт до покоите си? — пита тя, а гласът й се носи из цялото фоайе.

От началото на колоната Айвън веднага се провиква да спрем. Оставам на място вкупом с другите, а кожата ми настръхва. Твърде дисциплинирани сме, за да издадем звук, но мога да усетя как вълнението и тревогата едновременно обземат групата на слугите. Макар че се намира на няколко души от мен, съм способна да се закълна, че долавям аромата на мента и лимон от косата на Ади.

Лейди Вериса изглежда смутена, но след миг поклаща глава.

— Разбира се, Ваше Величество — казва тя и кимва към Ади, която се приближава към нея превзето, въпреки че забелязвам колко силно стиска декоративната кутия за бижута в ръцете си. — Ади ще ви прислужва. Тя познава Евърлес и персонала. Ще следи да се грижат добре за вас.