Сергей Лукьяненко - Нескопоското

На пристана дежуряха нови стражи, които при появата на барона мигом се скриха в замъка. По всичко личеше, че това беше уговорено предварително. Баронът, заедно с момчетата, се приближи до лодката, която си стоеше, както преди, завързана за кея. Посочи с пръст торбата, която лежеше на дъното и каза кратко:

— Провизиите ти.

— Благодаря, ваша светлост — през зъби процеди Трикс.

— Недей да се гневиш. Ще пораснеш и ще оцениш добрината ми. — Изглеждаше, сякаш нищо не е в състояние да изкара барона от кожата му. — Ето ти писмото. Тръгвай към Дилон.

Трикс взе свитъка и го прибра под ризата си. Изгледа Йен с негодуващ поглед, но не каза нищо и влезе в лодката. Грееше пълна луна, а на небето нямаше нито едно облаче — идеално време за плаване.

— Аз ще я отвържа — каза Йен. — Нали това е задължението ми като оръженосец.

От възмущение Трикс не намери думи, с които да отвърне на коварния си спътник. Баронът пък се разсмя гръмогласно и заудря дебелите си бедра. Йен невъзмутимо отвърза въжето, хвърли го в лодката, понапъна се и я оттласна от пристана.

— Ти… — Трикс тъкмо понечи за сбогом да извика някоя особено гадна дума, когато Йен се засили по скърцащите дъски и скочи в лодката, като едва не я обърна. Трикс впи ръце в борда и завика: — Идиот! Ще ме удавиш!

— Греби, греби — изхриптя Йен и хвана греблата. — С ръце!

Съобразявайки какво се случва, Трикс започна да гребе. Сега дойде ред на барона да крещи от брега:

— Йен, Трикс! Малоумници такива! Върнете се!

— Не мога, ваша светлост! — гребейки с всички сили, без да се обръща, извика Йен. — Дал съм клетва! Аз съм оръженосец!

Няколко секунди баронът не можа да си поеме въздух. Лицето му опасно почервеня. След това изрева:

— Накъде е тръгнал светът?! Вие сте позор за родителите си!

— Ваша светлост, ще си намерите друг Трикс! — извика Йен. — Такива като мен има, колкото искате. Скоро ще ви посетят, ще видите!

И той загреба колкото му сили държаха, без повече да слуша проклятията, които се носеха откъм брега. За щастие Галан наистина не беше на „ти“ с магиите — проклятията бяха стари, скучни и не вършеха работа.

— Няма да ни гони — уверено каза Йен, когато стигнаха до бързея. — Нощем е опасно. Пък и всичките им лодки са на сушата.

Трикс гледаше объркано оръженосеца. След малко попита:

— Защо скочи в лодката?

— Хубаво ще е, ако след година, баронът ме уреди да стана чирак — каза Йен. — Ами ако реши да ме удави във вира? Тези веселяци са ми добре познати. Когато иска, може да е много добър, ама когато не е на кеф, е лош колкото за сто. И изобщо… Нали съм ти оръженосец!

— Йен… — Всичката обида излетя от главата на Трикс. — Ти… ти вече не си просто мой оръженосец! Ти си ми… приятел… не… Ти си мой кръвен брат! Като младият оръженосец Уоли и славният рицар Лама!

— Какво? — Йен гледаше с любопитство.

— Не си ли чувал тази песен? „Балада за младия Уоли и славния Лама“.

— Не — смути се Йен.

— Много хубава балада. Песен за душата. Аз исках да прочета за Уоли и Лама в хрониките, но баща ми забрани — каза, че ми е рано.

— Нека станем кръвни братя — съгласи се Йен. — Само че нямаме нож. Трябваше да свия един от барона.

— Утре ще се побратимим — реши Трикс. — Благодаря ти, все пак! Ще види той… старият… интригант… А ти сигурен ли си, че нямаш благородна кръв?

Йен се смути и завъртя глава:

— Не… Нали ти казах, че баща ми беше градинар, а майка ми му помагаше.

— Всичко се случва… — замислено каза Трикс. — Случва се — човек живее, живее и изведнъж се оказва, че е незаконен син на херцог.

— Аз приличам на баща си — отвърна Йен. — Едва ли… Дай да видим какво са ни сложили за из път.

— Аз ще погледна, а ти греби — каза Трикс.

Все пак, Йен засега си оставаше негов оръженосец, а не кръвен брат и не беше зле да поработи.

В торбата наистина имаше храна, макар и не най-разкошната: две печени кокошки, две погачи хляб, зеленчуци и бутилка вино.

— Супер — каза Йен. — И най-важното е, че имаме препоръки. Ще ми покажеш ли писмото?

Трикс извади пергамента, момчетата го разгънаха и, взирайки се в буквите, които едва личаха, започнаха да четат.

Баронът не ги беше излъгал. От витиеватия текст следваше, че притежателят на това писмо е четиринайсетгодишен представител на знатен род (нищо не беше казано в прав текст, но писмото оставяше усещането, че става дума за племенник на барона), че момчето е грамотно и прочее… печатът беше истински и леко светеше. Кралят и, по-точно, неговите магьосници снабдяваха васалите с магически печати. Фалшифицирането на печатите не само, че беше трудно, но беше и смъртоносно.