Сергей Лукьяненко: Нескопоското

Ако си здрав, млад и богат, непременно ще ти се прииска и да си красив.

Трикс, единственият и пълноправен наследник на съхерцога Рат Соийе, оглеждаше мрачно своето отражение. Ако огледалото беше магическо, то непременно щеше да започне да нервничи. И не само ако беше магическо… Всяко огледало, в което редовно се оглеждаха същества от женски пол и което уважаваше себе си от такъв поглед, на секундата би забравило, че работата му е само да отразява реалността и в никакъв случай да не я украсява.

Но това беше старо, помръкнало огледало, което вече трето поколение висеше в спалнята на наследниците от мъжки пол. То беше свикнало да вижда изплезен език или недоволни гримаси при вида на някоя нова пъпка или прясно порязано от несръчното и преждевременно боравене с бръснача. Не можеше да се каже, че младите съхерцози Соийе не обръщаха внимание на външността си. О, не! Те много внимаваха за важните детайли — дали са закопчани всички копчета на панталоните им, не се ли надигат прекалено джобовете от интересните предмети, пъхнати там, които възрастните не одобряваха, не стърчеше ли прекалено някой кичур и хубаво ли беше маскирана с пудра (нещо абсолютно незаменимо и за двата пола) поредната синина. Когато наследниците започнеха да се интересуват от по-тънките детайли на своята външност, на тяхно разположение идваха други апартаменти с далеч по-опитни огледала, които се бяха нагледали на какво ли не.

В известен смисъл на Трикс не му беше провървяло. Той пренебрегваше полезните детски занимания на прадедите си — фехтовка, лов и общуване с поданиците, много четеше, прекалено много време прекарваше с дворцовите магьосници и чародеи и прекалено рано започна да се заглежда подир прислужниците.

Впрочем, с прислужниците също не му потръгна. Всяка умна херцогиня внимаваше, когато синът й навършеше четиринайсет години, да попадне в обкръжението на приятни и разумни прислужници, които да не си мечтаят за невъзможен брак, а за малка парична компенсация или кръчма на оживено място. Но княгиня де Соийе, най-вероятно поради своята разсеяност, която вече петнайсет години я задържаше на двайсет и пет, никак не желаеше да си признае, че синът й вече е пораснал. На предишния си рожден ден Трикс получи от майка си един невероятен кон — бял, на сиви петна. Подаръкът страдаше само от един недостатък — беше дървен и на колелца. Утре, на четиринайсетия си рожден ден, Трикс щеше да получи едни „много симпатични книжки“. Въпреки че споделяше мнението, че книгата е най-хубавият подарък, Трикс не бързаше да се радва. Той подозираше, че те ще бъдат с картинки, но далеч не като тези в монументалния ръкопис „Дъбов клон и цвят на лотос“, който той беше откраднал от библиотеката на херцога…

Прислужниците също бяха в по-голямата си част опитни, проверени и наети от херцогинята преди петнайсет години. Но за разлика от херцогинята, тяхната възраст се беше устремила към четиридесетте, което според Трикс си беше дълбока старост.

За щастие, прислужниците имаха дъщери.

Трикс се оглеждаше в огледалото.

И така, нека започнем от самото начало. В смисъл, от горе. Най-отгоре беше косата му. Черна. Трикс смяташе, че руса би му отивала повече. Дори червената би била по-атрактивна.

Но все пак, косата не пораждаше особени претенции.

По-надолу беше главата му, която той изучаваше особено съсредоточено. Не, по отделно всичко си беше както трябва. Челото и носа бяха като на баща му. Ушите му — майчините. Съвсем нормални уши — не стърчат прекалено, не са прекалено заострени, нито прекалено големи. И устата му беше напълно прилична — поне от функционална гледна точка. Брадичката му, като не броим това, че нямаше брада, беше нито по-хубава, нито по-лоша от брадичките на останалите хора.

Трикс не харесваше комбинацията на тези, безспорно много достойни части на своето тяло. Крайният резултат можеше да бъде наречен с отвратителната дума „човече“ или с ужасната дума „момченце“, но не и „младеж“.

Освен всичко друго, резултатът изглеждаше много миролюбив и добродушен. Може би причината се криеше в пухкавите устни? Трикс се опита да направи гримаса и човечето в огледалото се превърна от добродушно в отблъскващо. Този Трикс мигновено будеше желание за смяна на формата на управление на страната, но в никакъв случай не въплъщаваше храбростта и мъжеството на древния род, от който произхождаше.