Сергей Лукьяненко - Нескопоското

Трикс чакаше уплашено. Йен сви виновно рамене зад гърба на Галан.

— Затова ще ти дадат храна, ти ще седнеш отново в лодката си и ще се отправиш, накъдето ти видят очите. А очите ти ще гледат към Дилон. Това е голям и богат град, където един умен сирак винаги ще изкара колкото за парче хляб. Освен това, аз ще ти дам препоръчително писмо. Един вид, че ти си извънбрачен потомък на един от моите роднини. Дори може да се каже, че си мой племенник… Че знаеш да четеш и да пишеш и прочие полезни неща… писмото вече се пише. С такова писмо ще се устроиш лесно при всеки търговец, повярвай ми. По-нататък всичко зависи само от теб. Ще спечелиш пари, ще станеш младши съдружник, ще тръгнеш да плаваш по моретата, ще си построиш дом, ще се ожениш за дъщерята на твоя чорбаджия… предвидливо ще бъде, ако веднага се поогледаш за някой овдовял търговец, който няма синове, а само сладки дъщерички. Традиционно, търговците обичат и глезят повече най-малките си дъщери. След дванайсет-тринайсет години ще забогатееш толкова, че при мен, стареца, ще влизаш, без да чукаш!

Увереният глас на барона оказа върху Трикс такова магическо въздействие, сякаш баронът умееше да прави вълшебства. Трикс го гледаше със зяпнала уста и в главата му изникваха смътни образи — чиракуване в лавка, пропита с уханието на екзотични подправки, ослепително синьото небе на екзотични и горещи страни, удачни сделки, двуетажна каменна къща с градина и басейн, симпатична млада жена и собствена карета…

— Само че аз искам да си отмъстя! — с пълно гърло закрещя Трикс. — Да си върна бащиния трон! Аз не съм търговец, аз съм потомък на воини!

— Търговец или воин, какво значение има това днес? — удиви се Галан. — С торба злато можеш да убиеш много повече хора, отколкото с меч и копие. Виж Гриз, уж е от търговски род, а надхитри баща ти!

— Аз съм се заклел да отмъстя! — промърмори Трикс.

— Аз, като млад, се кълнях, че ще се оженя за Люнида Соийе — усмихна се накриво баронът. — И какво от това? Сега ще те отведат до пристанището и ще те натоварят на лодката. Ще ти връчат препоръчителното писмо. И на добър път!

Трикс мълчеше.

— Намираш, че постъпвам несправедливо, нали? — нежно попита баронът. — Наивно момче. Аз съм умен, добър и деликатен. Другите на мое място щяха да те удавят в реката. А най-глупавите, може би щяха да те върнат обратно на херцог Гриз.

— Защо „най-глупавите“? — попита Трикс.

— Защото не мисля, че сам си избягал. По-скоро Гриз те е пуснал с някаква цел. — Баронът присви очи. — Сига, стига… не плачи. Ти вече си почти възрастен и не ти прилича да показваш емоциите си. На мен, може би, също не ми е лесно. Но аз не рева, не се карам, а разговарям спокойно с теб!

На вратата се почука. Йен се подчини на жеста на барона и отвори.

На прага стоеше жената на барона и държеше в ръката си запечатан с восък свитък.

— Написах го — хладно изрече тя, без да поглежда към децата. — За кого трябваше да е написано?

— За Трикс — весело каза баронът. — За истинския. Оръженосецът.

— Няма значение, не съм описвала външността му — равнодушно каза жената. Протегна свитъка към барона. Погледна към бутилката и измърмори: — Не се напивай като свиня, защото ще те изгоня да спиш при прислугата.

— Добра мисъл — каза баронът, когато вратата се затвори подир баронесата. — Прислугата, хм… Да вървим, Трикс. Аз ще те кача на лодката.

— Няма ли да ме оставите да пренощувам тук? — възмути се Трикс. — Това ли е гостоприемството ви?!

Баронът въздъхна и поклати глава. Лекичко тупна Трикс по врата и каза на Йен:

— Неблагодарно момче, нали? Трикс, не подлагай на изпитание търпението ми. Да вървим.

— Може ли да изпратя Трикс… тоест, Йен? — внезапно попита Йен.

Баронът го изгледа с любопитство. Взе свещника от масата и каза:

— Ти не си глупав. И си честен по своему. Разбира се, върви.

Потресен и объркан, Трикс влачеше крака по тъмните коридори подир барона и бившия си оръженосец. Чувстваше се отвратително. А баронът, по всичко личеше, беше в отлично настроение. Припяваше си под нос някаква песничка, и току изпускаше някои думи, като ги заменяше с „пам-пам“ или „пам-пам-пам“:

Трикс си помисли мрачно, че баронът действително е деликатен — собственият му баща, когато пиеше с приятелите си, пееше песничката за барон Реталер каквато си беше — с всичките й думи.