Сергей Лукьяненко - Нескопоското

— Нашите млади гости са уморени — тържествено обяви той. — Лигар, заведи ги в голямата стая за гости!

Капитанът на баронската стража кимна на своя господар (очевидно, на вечерния запой, церемониите не бяха задължителни) и се обърна към момчетата. Йен с облекчение скочи от стола, а Трикс най-сетне можа да пораздвижи изтръпналите си крака. Да стоиш на едно място се оказа къде-къде по-уморително, отколкото да вървиш.

— Благодаря, ваша светлост! — От храната и от виното Йен събра храброст и сега играеше ролята на младия съхерцог много по-уверено. — Преди да заспя, ще моля Господ да ви възнагради за вашето гостоприемство!

Трикс помръкна, но не каза нищо.

Но Лигар, който вървеше след момчетата към вратата, мърмореше:

— Смело казано… за сирак.

Трикс погледна крадешком към Лигар. Вече бяха излезли от залата за пиршества и вървяха по един тъмен коридор. Лунната светлина с нежелание влизаше през тесните бойници. Поне им помагаше да не се блъскат в стените. Добре щеше да е, ако бяха взели поне една свещ, но слугите на барона бяха свикнали да се оправят и без такива екстри.

Под краката им хрущеше мократа тръстика, с която бяха настлали пода. Според Трикс, тази тръстика трябваше отдавна да се смени — какъв проблем можеше да има, когато замъкът беше на брега на реката? Но или баронът икономисваше даже от тръстиката, или не го интересуваше върху какво стъпва — дали е зелена и сочна тръстика или е каша от гнилоч и мръсотия.

— Познахте ли ме, сър, капитане на стражата? — попита Трикс.

— Аз бях помощник капитан на стражата, когато съхерцог Соийе мина през тези земи — многословно, но уклончиво отвърна Лигар.

— Баронът… баронът ме нарече „оръженосец“ заради моята безопасност, нали?

Лицето на Лигар, изрязано от белези се намръщи:

— Може би. Баронът е умен мъж. Много по-умен, отколкото си мислят съседите…

Той замълча и явно не желаеше да се впуска в подробности.

Едва пред вратата на гостната Лигар добави:

— И много по-беден. Пет години вече ни преследват само неуспехи. Разбойнически шайки се спускат от планините и ограбват керваните, на които баронът е обещал защита. Двама магьосници, които не могат да изяснят отношенията си, затрупват сребърния рудник и палят сандаловата горичка. Суша, след нея — наводнение, след наводнението — кралските бирници… Но баронът е умен мъж.

И той лекичко побутна момчетата към вратата. Изчака ги да влязат и едва когато затвореното резе изтропа глухо, тръгна да си върви.

Трикс първо напипа свещника и резбованата кутийка кибрит на масата — икономията на барона не стигаше чак толкова надалеч, че да остави гостите си в пълна тъмница. От третия опит Трикс успя да запали свещта. Новомодните клечки кибрит се чупеха, съскаха и тлееха с вонящ сив дим, но не искаха да горят. Той погледна мрачно към Йен и попита:

— Може ли да седна в присъствието на Ваше превъзходителство?

Йен възкликна нервно:

— Аз какво общо имам?! Да не би да съм се натискал? Баронът реши така!

Спор нямаше.

— Аз съм наследникът съхерцог — още един път напомни Трикс. — Знаеш ли защо баронът нарече теб Трикс? За да убият теб наемните убийци, ако са се скрили сред домочадието му, а мен да не закачат.

— Не искам да ме убиват! — развика се Йен. — Нека мен да не закачат!

— Глупако, та това е велика чест — да загинеш за господаря си!

— Аз абсолютно не съм честолюбив! — И Йен се дръпна по-далеч от вратата.

— Няма как. — Трикс сви рамене. Погледна към леглото и каза: — Може би ще бъде по-разумно аз да спя на пейката. Ти ще легнеш на леглото. Представи си, че на стената има отвор, откъдето да пуснат някоя отровна змия. Или дупка на тавана, откъдето да изсипят върху главата на гостенина разтопена смола… Защо побледня?

На вратата се почука и Йен, от мъртвешки бледен, мигновено почервеня.

— Не отваряй, моля те! Трикс, недей!

Трикс отиде до вратата на пръсти. Нададе ухо и предпазливо попита:

— Кой е?

— Тор Галан — отвърна строг глас. — Трикс, отваряй!

Трикс погледна оръженосеца, разпери ръце и издърпа резето.

Наистина беше баронът. Със свещник от пет свещи в едната ръка и бутилка в другата, с лице, зачервено от изпитото вино по време на вечерята и впечатляващо бодър. Влезе и веднага затвори вратата, връчи свещника и бутилката на Йен и с всичка сила прегърна Трикс. Трикс само изписка в могъщите лапи на барона. След секунда баронът пусна момчето и се взря в лицето му. Кимна удовлетворено: