Сергей Лукьяненко - Нескопоското

— Познах, познах породата ти… Радвам се, че си се спасил, момчето ми.

Трикс въздъхна облекчено. Хвърли гордо поглед към Йен и каза:

— Родителите ми загинаха… Подлият съхерцог Гриз…

— Знам, знам… — Баронът въздъхна и седна на крайчеца на стола. Погледна косо към Йен и избуча: — Какво стоиш, оръженосецо! Налей вино на господарите!

Йен се защура, търсейки чаши, а баронът през това време продължи:

— Баща ти, Трикс, винаги е бил излишно романтичен. Да си романтичен е прекрасно качество, но не за сметка на бдителността… А майка ти ме изуми! Да изпие отрова, да се прободе с кинжал и да скочи през прозореца! Това се казва благородническа кръв!

— И с кинжал ли се е пробола? — Трикс остана поразен.

Йен, който най-сетне беше намерил две калаени чаши, бързаше да налее виното.

— Е, с кинжала само се поодраска. — Галан се намръщи. — Но всички формалности на Височайшата смърт са спазени — трите благороднически начина са използвани в съответната последователност. Аз уважавам това. Аз самият не бих се решил да скоча от прозореца, защото се страхувам от високото… Е, Трикс, за твое здраве!

Те отпиха от чашите и дори Трикс, със своя не особено голям опит, усети, че съдържанието на тази бутилка е къде-къде по-добро от това, което сервираха по време на вечерята.

— Какви са плановете ти, младежо? — Баронът обърса мустаците си и погледна с любопитство към Трикс.

— Имах намерение да помоля за помощ регент Хасс — каза Трикс. — С неизмерима благодарност аз бих подарил на Дилон приграничните земи, които бяха предмет на стар спор…

Галан кимна и отбеляза мимоходом:

— Говориш сигурно за тези земи, които днес подлият херцог Гриз върна на Дилон. Като при това каза, че единствено инатът на предишния съвладетел му е попречил още преди време да уреди крайграничния спор.

Трикс се нацупи. След това врътна упорито глава.

— Ще намеря какво да предложа на Дилон! Те са благородни люде и ще се възпротивят на произвола.

— Регент Хасс не е твърде благороден. Алчен е, умен е, но не е благороден. — Галан отпи от виното. — Принцеса Тиана не може засега да взема решения… впрочем, ако плановете на регента да я омъжи някъде по-далече се сбъднат, тя никога нищо няма да решава…

Баронът измъкна от джоба на дрехата си голяма зелена ябълка. Изтри я с ръкав, демонстративно я разполови, подаде едната половинка на Трикс и захапа своята.

— Какво да правя? — попита Трикс.

— Нищо — отвърна баронът. — Повечето от бароните няма да рискуват да те подкрепят. Хасс получи, каквото искаше. До Маркел няма да успееш да се добереш. А и кралят няма да тръгне да се завира в дребните препирни на херцозите, през главата на Хасс.

— Но вие нали ме познахте! — горчиво каза Трикс. — Бароне, всички знаят, че сте умен човек и уважават това, което говорите.

— Така е, не съм глупак — съгласи се баронът. — Хапвай ябълка, Трикс, че ще те хване — не си свикнал, а виното ми е силно. Познах не теб, а твоя спътник. Ти, момче, от приюта ли си?

— Аха — Йен кротко се присламчи. — Аз съм само оръженосец, не съм искал да се представям за Трикс…

— Ще ти се наложи. — Баронът изплю огризката и поясни: — Прекалено скъпо ще ми излезе, ако застана на твоя страна. Ако Гриз разбере, че съм приютил истинския наследник, ще стане сложно. Срещу неговата армия не мога да тръгна, а има и наемни убийци, магьосници, които правят уроки… говори се, че Гриз си има работа и с тъмните сили. Затова ще е по-разумно да приютя твоя приятел и да се престоря, че съм сигурен, че той е истинският Трикс.

— Защо? — обърка се Трикс.

— Помисли! — Баронът сякаш се ядоса от неговата недосетливост. — Фалшивият Трикс не е сериозна заплаха за Гриз. Но аз ще се постарая той да стане за него трън в гащите му. Така че ще се наложи да направи някои малки отстъпки. Тук имаме едни спорни ливади… — Баронът махна с ръка. — Не е толкова важно. Все нещо ще получа. Половин или една година, твоят оръженосец ще си отживее тук.

— А след това? — изплашено попита Йен.

— Не се страхувай — усмихна се баронът. — Когато Гриз се съгласи на някакви отстъпки, аз ще призная публично, че си безпризорен скитник. Само за очи, ще те набият с пръчка, но аз ще кажа на палача много да не се старае. А като се оправиш, ще те уредя някъде чирак или в кучкарника. Обичаш ли кучета?

— Обичам! — засия Йен.

— Браво! — кимна добродушно баронът. — Така ще направим.

— Ами аз?! — викна с пълно гърло Трикс.

— Наистина, с теб какво да правим? — баронът се усмихна. — Повярвай ми, Трикс, ако имах възможност, щях да ти помогна. Но нямам. Затова…