Сергей Лукьяненко - Нескопоското

Трикс чакаше. Галан или ще реши да признае беглеца-наследник, или ще го обяви за самозванец. А ако не го признае… ох, цялата работа ще завърши с камшици…

Баронът-рибар изведнъж се засмя, лицето му светна и веднага стана ясно как си е спечелил прозвището „Добрия барон“.

— Трикс! Трикс Соийе, момчето ми! Ти си жив!

Трикс въздъхна облекчено и едва сега усети, че дланите му са потни.

Баронът, който се беше надигнал от трона си го погледна втренчено.

— Кой е спътникът ти?

— Йен, верният ми оръженосец — издекламира Трикс.

— Оръженосецът ти е достоен — одобрително каза баронът. — Да не изоставиш господаря си в беда, това е славна постъпка, която би направила чест дори на зрял мъж с благородна кръв. Елате при мен, деца мои!

Трикс и Йен се доближиха до барона. Галан разтвори обятия, прегърна момчетата и целуна всеки по върха на главата му. Баронът миришеше на вино, чесън и на мокро куче.

— Ще празнуваме спасението на благородния Трикс! — провъзгласи баронът. — Свещи! Вино! Още едно пиле и една чиния!

Трикс изгледа победоносно Йен и му смигна.

— Ще измислим как да ти помогнем — каза Галан и потупа Йен по бузата. — Я, колко си пораснал, разбойнико! Усещам, усещам благородната кръв на Соийе…

— Ваша светлост… — възмутено възкликна Трикс. — Бароне…

Силните пръсти на барона нежно легнаха на шията му.

— Недей да ми благодариш, верни оръженосецо — каза баронът и се усмихна. — Ще направя всичко, за да помогна на твоя господар.

Йен погледна объркано към Трикс и сви рамене.

— Кажи нещо, Трикс! — Баронът потупа по врата Йен, без да пуска шията на истинския Трикс. — Не се срамувай.

— Благодарен съм на ваша светлост за обещаната помощ — измърмори Йен. Погледна към Трикс. — Но…

— Вино за благородния Трикс! — викна баронът и раздруса Йен.

Йен изцвърча, но не каза нищо. Трикс и без това беше онемял. Не беше възможно баронът да го обърка… беше уловил погледа му…

— По-късно — баронът опари с дъха си ухото му. — Ще говорим след вечеря!

Той избута децата към края на масата. Като насън, Трикс застана зад гърба на Йен. Слугата тикна в ръцете на Йен бокал с вино и постави пред него нащърбена дървена паница с пържено пиле. Йен се огледа за Трикс и прошепна паникьосан.

— Не съм искал! Не съм виновен!

Но Трикс вече беше разбрал. Предпазливият Галан нямаше доверие дори на собствените си хора и искаше да опази наследника от наемните убийци! Ето защо беше заповядал на Йен да се направи на собствения си господар, а на Трикс — да прислужва на масата! Също като в историята с Гранис — рицарят на Примката и Палката, на когото се падна честта да бъде оръженосец на Декаран Мъдрият и вместо него да приеме смъртта, разкъсан от четири коня: кафяв, черен, шарен и петнист, след което Декаран, в ролята на оръженосец, закара тленните останки на Гранис в родовия си замък, разказа на васалите си за чудното си спасение, събра нова войска и непременно щеше да отмъсти за храбрия си оръженосец, ако не се беше разразила епидемия от холера…

— Ето — прошепна Йен и протегна на Трикс полупразната чаша. — Искаш ли пиле?

Трикс излезе от дълбокия размисъл и жадно изгълта слабото винце. Огледа се. Никой не им обръщаше особено внимание, изглежда и заради това, че самият Галан се занимаваше с друго — изучаваше пастта на едно гонче 3 3 Ловно куче на зайци. — Б.р. , което му бяха донесли от кучкарника. Баронът се усмихваше — по всичко личеше, че захапката на кученцето му харесваше. Второто кученце Галан удостои само с един поглед и заповяда да бъде дадено на горските стражари.

Ненапразно всички хвалеха добротата на барона. Други биха удавили породистото кученце, но не биха го подарили на слугите.

— Отчупи ми кълка — заповяда Трикс. — И хляб. Бял!

Може някой на масата и да беше забелязал, че младият, по чудо спасил се съхерцог, храни оръженосеца си с твърде лакоми хапки, но на глас нищо не беше произнесено и Трикс успя да засити глада си.

По едно време барон Галан вдигна тост, но не за Трикс или за неговите загинали родители, а за „справедливостта“! За собствена утеха, Трикс все пак реши, че тостът е за неговото спасение, но след това се натъжи. Вечерята трая дълго, макар че след пърженото пиле, блюдата не бяха сменени — бавачките отведоха децата, а възрастните пийваха вино. Трикс и Йен сякаш бяха заседнали някъде по средата, между децата и възрастните: никой не ги гонеше от масата, но и вино престанаха да им доливат. Едва когато Йен звучно се прозина, баронът им обърна внимание.