Сергей Лукьяненко - Нескопоското

— Хей! — По-младият от стражите стана и с нежелание се измъкна изпод навеса. — Хей, сополанковци! Две монети!

Йен замря и погледна с крайчеца на окото си към Трикс.

— От къде на къде? — възмути се Трикс. — С указ на Негово Величество крал Маркел бреговете на два метра от реката са признати за кралска собственост! И всеки почтен жител може да пристава където си пожелае!

Стражът се засмя.

— Тези са учили! Гледайте братлета, днешните мъници колко са образовани!

— Малко бой ядат — отговори някой лениво изпод навеса.

Стражът стана сериозен.

— Ако е за приставането — моля. За това, малкият, си прав. Стълбчето обаче е собственост на барон Галан. Две монети на ден струва да си завържеш лодката за него.

— Безплатно можете да пуснете лодката надолу по течението — иронично добави приятелят му.

Трикс мълчаливо бръкна в джоба си и извади една сребърна монета.

Стражите млъкнаха.

— Рестото — заповяда Трикс.

— Тази… — стражът се поколеба. — Друга нямаш ли?

Трикс извади златна монета.

До лодката се доближиха още трима стражари. В очите им се четеше и лакомия, и предпазливост. Малки дрипльовци, които не се страхуваха да извадят златна монета пред стражите?…

Ами ако се окаже, че имат право?

— Завържи лодката и то по-здраво! — заповяда Трикс и хвърли сребърната монета в краката на стражаря. — А ти — и той посочи с пръст първия от стражите, който му попадна пред погледа — ще ни отведеш при благородния Тор Галан.

Стражите внимателно заоглеждаха децата. Най-сетне до съзнанието им достигна това, че Трикс говореше като благородник, а дрехите им бяха от скъп плат, макар и мръсни.

— Молим да ни извините — каза младият стражар, след като вдигна монетата и я подаде на Трикс. В началото на Трикс му се беше сторило, че този стражар изпълнява второстепенна роля в караула, но сега му стана ясно, че той е старшият по чин. — Разбира се, гостите на барона не са длъжни нищо да плащат. Как да доложа за вас?

— Трикс Соийе, наследник на съхерцога Соийе — отчетливо произнесе Трикс. — И неговият верен оръженосец Йен — кавалер на Веслото.

Стражът се ококори. Явно, слуховете бяха достигнали и до владенията на Галан.

— Молим за извинение, ваше превъзходителство. Ще бъде доложено на момента. Ей, Хомяк, бързо при господин барона!

Един шкембест стражар се надигна от мястото си и заситни към замъка, тракайки с медния нагръдник на летните си доспехи. Останалите заеха стойка „мирно“.

— Дали не бихте искали… — младият страж се подвоуми — да се поосвежите? Може би, пиво?…

Трикс си помисли, че с тези маниери, този момък няма дълго да се заседи на сегашната си служба, а бързо ще израсте до лакей. И дори се загледа в глинената кана, която стърчеше съблазнително в сянката. Обаче отвърна достойно:

— Докато все още скръбта по загиналите ми родители е прясна, аз не мога да се предавам на житейски удоволствия.

Ако се съдеше по лицата на стражите, думите му произведоха очакваното впечатление. Трикс пристъпи от крак на крак и се замисли как да подсили този ефект. Може би, като разкаже за своето героично бягство от плена? Но бягството не беше кой знае колко героична постъпка, а и той изобщо не беше бягал. Освен това, ще окаже прекалено голяма чест на стражите.

За щастие замъкът на Галан не беше далече. Шишкавият стражар вече се връщаше и размахваше смешно ръце. Спря на десетина крачки разстояние от тях, за да си поеме дъх и тържествено обяви:

— Със заповед на негова светлост, високоблагородния барон Галан, …

Макар и Йен да стоеше зад гърба му, както се полага на всеки приличен оръженосец, Трикс усети, че неговият нов приятел се кани да се спаси обратно в лодката.

— … на негово превъзходителство Трикс и на неговия оръженосец Йен се оказват гостоприемство и почивка зад стените на замъка!

Стражарят си пое въздух и добави:

— Заповядано ми е да ви изпратя любезно в голямата зала за гости и да ви дам да се измиете с всички почести. Баронът ще ви чака за вечеря.

Като изключим думичката „изпращане“, на Трикс всичко останало му се хареса. В хрониките и летописите доста често „изпращаха“ в затвора или на дръвника.

С пълен набор от любезности, разбира се!

Йен бодро премина разстоянието от стената с прозорците до стената с вратата и възкликна:

— Ха! Осем крачки! Каква ли е малката им зала за гости, ако тази е голямата?

— Малката е по-малка — разясни Трикс. — Можеш да не се съмняваш, тази е голямата. Преди три години, когато ходихме при стария княз Дилон, ние спряхме тук за вечерна разпивка. Може и преди четири години да е било — добави той след кратка пауза.