Сергей Лукьяненко - Нескопоското

— Това ще ти бъде зачетено, ще ти се отблагодаря, веднага щом си върна короната, земите, войската и богатството…

— Значи казваш, че не умееш да плуваш? — И Трикс стисна по-силно греблото.

— Недей… — бързо изрече момчето.

— Кой си ти?

— Три… — Момчето спря на половин дума. — Йен.

— Кой Йен?

— При благородниците е така — момчето сви рамене. — Просто Йен. Баща ми беше градинар. А майка ми му помагаше. Умряха от треска, преди две години.

— Защо се нарече Трикс? — не издържа и се развика Трикс. — И откъде имаш тази риза? Тя е… тя е скъпа!

— Аха — изрече момчето и погали любовно плата. — Това е коприна, нали?

— Кадифе е, глупако! Ти откъде си?

— От приюта за сираци на славните съхерцози Соийе и Гриз — без ни най-малко да се смути, отвърна Йен. — Светла му памет на съхерцог Соийе, нека боговете пазят и двете му души — земната и небесната…

Трикс върна греблото на мястото му.

— Вчера сутринта, когато стражите на съхерцог Соийе нападнаха съхерцог Гриз, но бяха пленени, а съхерцог Соийе умря от мъка — бързо-бързо заговори момчето, — нашият приют изгоря. Пламна от три страни, едва успяхме да изскочим. Сигурно разбойници са го запалили. А след това пристигна един рицар на съхерцог Гриз и каза, че приют повече няма да има. Великодушно ни дадоха дрехите на наследника Трикс — на него и без това, вече няма да му потрябват. Ние с момчетата решихме, докато е лято и докато е топло да се разделим и да поскитаме. А щом сме облечени като благородници, защо да не казваме, че сме наследникът Трикс, когото злодеите са лишили от трона му и който в момента бяга и се крие.

— И ти си мислиш, че ще ти повярват?! — развика се Трикс. — Я ми кажи как се казваше… братовчедката на лелята на съхерцог Рат Соийе?

Момчето се набърчи чело и отсече:

— Люнида Соийе, която преди една година се спомина на преклонна възраст край морето. Тази дама, на млади години е била много красива, заради което е страдала много… Ние цяла година изучавахме генелогия.

— Генеалогия… — машинално го поправи Трикс.

— Генеалогия… И на Соийе, и на Гриз, и на всички съвладетели на пограничните територии. Като всички благородници.

— Все едно, ти… ти нищо не знаеш — промърмори Трикс. — Само селяните можеш да баламосваш. Дори не умееш да си служиш с вилица, както се полага.

— Ха-ха! — Йен гордо изправи глава. — Мога и още как! Може ли да си изцедя панталоните?

— Изцеди ги — разреши Трикс, като гледаше локвата, която се беше събрала на дъното на лодката.

— И с малката, която е за риба, и с голямата — за месо, и даже със специалната за месо мога да си служа — отвърна Йен като извиваше зад борда панталоните си (които също се сториха на Трикс подозрително познати). — Учиха ни. И още как!

— Много народ ли бяхте в приюта? — попита Трикс.

— Шейсет и трима… шейсет и три сирачета. Имаше и три готвачки, дневен надзирател…

— Чакай малко. И на всичките шейсет и трима ли дадоха дрехите на… Трикс?

— Аха — намъквайки мокрите панталони, гордо каза Иен. — Само колко дрехи имаше! Петдесет чифта панталони!

— Дори повече — объркано изрече Трикс. — Как да ти кажа, те бяха здрави… бяха останали още от баща ми, от дядо ми, даже от прадядо ми…

— На мен не ми остана нищо от моя баща. Всичко изгориха. Треска. — Йен въздъхна. — А ти как се казваш?

— Трикс — мрачно отговори Трикс.

— Аха — ухили се Йен. — Я гледай! Ти също приличаш на него. Слушай, аз нямам нищо против — и ти можеш да се наричаш Трикс Соийе! Само трябва да се измъкнем от херцогството, че тук хората са едни… като нищо ще ни издадат на херцог Гриз. Ще си изпатим за няма защо. — Той захихика. — Виж, в пограничните земи — направо да си отживееш! Мисля, че щом ще се движим по реката, трябва да се отправим към Дилон. При регент Хасс.

— Хасс беше — промърмори Трикс. — Опитвах се да си спомня…

— Той управлява засега, вместо дъщерята на Дилон — поясни Иен. — Вместо принцеса Тиана.

— Княгиня Тиана — поправи го машинално Трикс. — Беше принцеса, докато баща й беше жив. След смъртта му стана княгиня… макар че още не управлява…

Трикс си спомни как преди две години баща му разправяше за великодушното решение на съхерцог Гриз да построи в града дом за сираци, да приюти в него връстниците на Трикс и Дерик и дори да им даде добро възпитание, че да могат след време да постъпят на служба при съхерцозите.

Майка му тогава промълви нещо за благотворителност и даже предложи веднъж в годината да ощастливява децата с пасти с крем, собствено производство. Трикс не помнеше дали беше изпълнила обещанието си. Изглежда не беше, защото децата все още бяха живи и здрави.