Сергей Лукьяненко - Нескопоското

Сега му стана ясна внезапната щедрост на Гриз. Приютът се оказа точно толкова топла грижа, колкото бяха случайност свадите в кръчмата.

Ако по околните земи започнат да се разхождат петдесетина момчета, които се представят за наследника на престола Трикс, как истинският Трикс да докаже, че е той? Само след месец, думите „аз съм наследникът на престола на съхерцозите Соийе“, щеше да предизвиква насмешлива усмивка и у най-изпадналия барон. И преди, след дворцов преврат, навсякъде се задръстваше с избягали от тъмница графове и херцози, по чудо спасили се наследници и наследнички, а в най-краен случай — техните многобройни извънбрачни чеда. А от верни слуги, просещи милостиня, направо не можеше да се размине човек!

Сега пак щяха да се появят — съхерцози и съхерцогини Соийе, наследници на име Трикс, рицари и слуги. Сатор Гриз беше решил само да се презастрахова. Да доведе ситуацията до абсурд.

Ами ако регент Хасс не го познае?…

— Трябва да сме първи в Дилон — каза Трикс. — Регентът трябва да си спомни за мен.

— За кого да си спомни? — попита Йен.

— За мен — за Трикс Соийе.

Йен изхъмка.

— Аз съм Трикс Соийе! — натърти Трикс.

— Добре, добре, ти си Трикс. Лодката е твоя, значи ти си Трикс — съгласи се Йен. — Само не разбирам защо искаш да ходиш направо при регента.

— Ако изберем пътя през селата, по-безопасно ли ще е?

— Ами… и през селата всичко може да се случи — замислено каза Йен. — Слушай, дай като начало да си намерим някой беден, но благороден рицар. Или барон. В княжество Дилон има дванадесет барона: първият барон е от рода на Дилон, вторият барон е Вит Капелан, третият — Лиандър, четвъртият — Галан…

Йен заприказва подозрително ритмично и Трикс, в чиято глава бароните бяха напълно объркани, попита:

— Това някаква игра ли е?

— Аха — кимна Йен. — Така по-лесно се помни. В княжеството има две херцогства и едно съхерцогство, три маркизата, дванайсет баронства и кралски земи, управлявани от рицари… Да не си мислиш, че е лесно да ги изброиш всичките? Ако не ги изброиш — пръчката!

— А кралските рицари как ги запомняше? — мрачно попита Трикс.

— Сега ще ти кажа. Това ми е най-любимото. — Йен се прокашля и поде: — „Рицарят Дагор живее на изток, където вълни се надигат и плискат“…

— Разбрах — кимна Трикс. — Само че от теб Трикс няма да стане.

— Защо?

— Защото си риж.

— Чудо голямо! — искрено възкликна Йен. — Мислиш, че някой си спомня какъв цвят е косата му?…

Трикс скръбно си помисли, че всички порядъчни герои от хрониките си имат някакви отличителни белези. Един барон си имаше бенка във формата на меч, а друг херцог — дори във формата на корона. Маркиз Дакис имаше на левия си крак шест пръста. В най-лошия случай, работа би свършил и вълшебен кинжал, пръстен с печат или някоя церемониална чаша с герб…

— Гладен ли си? — попита Трикс.

Йен охотно кимна.

— Запомни тогава — аз съм истинският Трикс Соийе. А ти си… — Трикс се замисли.

— Твоят отдавна изгубен брат? — с надежда попита Йен.

— Не!

— Тогава, твоят верен оръженосец?

— Оръженосец се полага чак на четиринайсет — намръщи се Трикс.

— Истинският Трикс — ехидно подметна Йен — днес има рожден ден. Днес на масата трябва да има пай с моркови и ябълки… Оръженосец — на по-малко, не съм съгласен!

— Застани на колене — заповяда Трикс.

Йен послушно коленичи на дъното на лодката.

Трикс взе греблото в ръце и внимателно докосна с него рамото му. Каза:

— Аз, съхерцог Соийе, с правото, дадено ми по рождение, вземам теб, Йен за свой оръженосец и ти присъждам герб и благородническа титла. От днес ти си Йен… Йен, кавалерът на Веслото. Твоят герб ще бъде сребърно весло на светлосин фон.

— Не може ли златно? — попита Иен.

— Злато на светлосин фон се полага само на особи с благородна кръв — каза Трикс.

— Сребърното също не е лошо — миролюбиво заключи Йен.

— Аз, съхерцог Трикс Соийе — продължи Трикс — се задължавам да те обучавам и защитавам, да ти осигурявам покрив над главата и храна… по възможност.

— Освен всичко това, аз трябва да получа и някакви специални привилегии — напомни му Йен.

— Подарявам ти правото да седиш с гръб към мен — великодушно каза Трикс. — Иначе няма да ти е удобно да гребеш.

— Благодаря. А може ли да получа малко храна още сега?

Старата, но все още здрава лодка плаваше надолу по реката. Двете момчета си говореха.

— Ако имахме кукичка и тънка жилка, можехме да хванем риба — на глас разсъждаваше Йен. — Някоя голяма.