Сергей Лукьяненко - Нескопоското

— Супер — повтори Йен. — Можем да се наемем при всеки търговец. Дори и златар ще ни вземе на работа.

— Не, няма да работя за никой търговец. — Трикс нави свитъка и го върна обратно в торбата. — Ще се опитам да убедя регент Хасс.

— Трикс, баронът е прав. Не бива да ходим при регента. Ще стане по-лошо. Да намерим някой търговец! Ти ще започнеш работа, после ще препоръчаш и мен. Ще научим занаят, ще спечелим пари…

— Ти не знаеш какво е това дълг на честта. — Трикс поклати глава. — Не, Йен. В Дилон ще пристигнем на сутринта и веднага ще отидем в двореца.

Йен помръкна, но не тръгна да спори. Измърмори:

— Ти решаваш. Знаеш ли какво? Хайде сега ти да наглеждаш лодката, да не я избута течението към брега. На мен очите ми се затварят. А като мине полунощ, ще ме събудиш. Ти ще легнеш да спиш, за да се явиш пред регента в добра форма, а аз ще внимавам за лодката, докато стигнем до Дилон.

Трикс се позамисли. Спеше му се, но Йен постъпи толкова благородно и мъжествено, когато се отказа от предложението на барона… освен това е прав, че ще е по-добре да поспи до сутринта, за да изглежда по-достойно пред регента.

— Лягай! — съгласи се Трикс.

Йен легна на дъното на лодката, подложи под главата си торбата с храната и на секундата заспа. Трикс поседя известно време и направляваше лодката, замахвайки от време на време с веслата. Оглеждаше се назад, но никой не ги преследваше. Баронът или им беше простил своеволието, или не му се щеше да буди стражите и да си признае поражението.

Колко е хубаво, когато до теб има приятел! Дори да е от простолюдието. Колко често истинското благородство… ъ… или как точно се казваше в хрониките на Ордена на Ежедневната радост? Колко често истинското благородство се крие в невзрачна обвивка, както древното вино — в прашна бутилка…

При рицарите на Ордена на Ежедневната радост, всички сравнения, така или иначе, опираха до виното. Е, понякога и до пивото… Орденът не беше прославен особено много със сраженията си, но затова пък беше оставил след себе си множество нравоучителни балади и хроники.

Йен потрепери от студ в съня си. Трикс въздъхна, свали плаща си и зави с него своя оръженосец. Известно време тази благородна постъпка го сгряваше повече от който и да било плащ, но малко след това Трикс порядъчно замръзна. Всеки човек с по-просто възпитание на негово място би започнал да гребе, за да се стопли. Но Трикс, както подобаваше на наследника на съхерцога, изпитваше към черната работа най-дълбоко, вродено отвращение. Затова предпочете да мръзне, докато хоризонтът започна да просветлява. Тогава Трикс дръпна плаща и събуди оръженосеца.

— Време ли е вече? — попита Йен, въздъхна и се протегна. — Ти защо трепериш? Да не би да ти е студено?

Трикс гордо замълча, легна на дъното на лодката и си помисли, че това място не е много удобно за спане. Първата нощ беше спал като убит, смазан от мъката си, но сега… сега, със сигурност нямаше да може да заспи… не беше възможно да се спи върху влажните и студени дъски, които се врязваха в тялото му…

Когато се събуди, вече беше съвсем светло. Окончателно го разбуди камбанният звън, който се носеше из въздуха.

Трикс се изправи с голямо усилие, седна на пейката и се огледа. Лодката беше наполовина изкарана на брега и скрита във високите тръстики, а в далечината се виждаха каменни кули.

Дилон! Славният град, където, според мълвата, живееха сто хиляди човека!

Къде ли е Йен?

— Йен! — Трикс стана и разтъпка отеклите си крака. — Йен!

Тишина.

Къде ли се е дянал оръженосецът?

Трикс скочи на брега и видя пред себе си неголяма глинеста площадка, върху която имаше старателно изписани букви. За да не пострада, надписът беше ограден със счупени на две и забодени в земята стебла от тръстика.

С нарастващо изумление, Трикс зачете:

ИЗВЕНЯВАЙ! ДА ХОДИМЕ ПРИ ХАС Е ТЪПО. ТИ КАКТО ИСКАШ, А АЗ ЩЕ СТАВАМ ТЪРГОВЕЦ. ЧАО!

— И как ще станеш търговец? — на глас произнесе Трикс.

Надписът нямаше как да му отговори и той го размаза с крак.

След това се обърна и погледна торбата. Тя беше видимо изтъняла.

— А уж щяхме да се побратимяваме — промълви Трикс, развързвайки чувала.

Едната кокошка и единият самун хляб бяха изчезнали.

И свитъкът с печата на барона, разбира се.

Трикс прерови джобовете си. Парите бяха тук, тях Йен не беше взел.

Изглеждаше, че нямаше за какво да се сърди. Нали сам беше заявил, че не му трябва препоръчително писмо!

— Ама че тъпак! С една дума — не е благородник — печално изрече Трикс. Беше си помислил, че за един ден хитрият и неблагороден Йен му е станал… почти приятел. Първо става, после престава… — Когато си върна трона, ще заповядам да те заловят и да те набият с пръчка! — заплаши Трикс тръстиките, които шумяха от вятъра.