Сергей Лукьяненко - Нескопоското

— Значи аз мога да направя така, че да не съществува предишната война с витамантите… или Гриз да не извърши предателството! — зарадва се Трикс.

— Не, не можеш! — Лапад се намръщи. — Ти, въобще, слушаш ли ме, ученико? — той така се разпали, че дори не се усети, че отново нарича Трикс „ученико“. — Ако знаеш, че нещо се е случило, ти няма как да го промениш! Колкото и да се опитваш да повярваш, това няма да стане! Само когато ситуацията е неопределена — само тогава е възможно чудо. Представи си, че вземам една кутия и поставям вътре, да кажем, котка. След това слагам там и колба с отрова. Едната вероятност е, колбата да се счупи и котката да умре. Но има възможност и колбата да не се счупи, и котката да е жива. Сега, отговори ми, жива ли е котката или не е?

— Не може ли да погледна? Или да чуя, мяука ли…

— Не може. Това е мисловен експеримент. Кутията е затворена, на котката устата е запушена… Жива ли е котката или не е?

— Не знам — отвърна Трикс. — И е жива, и не е…

— Правилно. Това е неопределено жива или умряла котка. Точно в такива ситуации, магията е способна да върши чудеса — ако вълшебникът има огромното желание да повярва в чудото…

— Значи аз мога в такива ситуации… — На секундата, цял вихър от такива вероятности завъртя Трикс. — Да речем, че при мен идва някаква жена и ми казва — детето ми се изгуби в гората. А аз и отговарям — детето ти е живо и здраво и се прибира към къщи!

— Не, Трикс — Лапад въздъхна. — Тези неща се случват само веднъж. Ако ти знаеш предварително, че такова нещо е възможно, най-вероятно, то няма да се случи. За такива неща се изисква кристална простота.

— Аз все още не знам нищо за магията — наведе глава Трикс.

Лапад изхъмка и го изгледа изпитателно.

— Не умея да се телепортирам — взе да изброява Трикс.

— Трябва добре да си представиш какво представлява материята и как се движат и най-малките и частици — насмешливо каза Лапад.

— Не умея да лекувам…

— За това се иска да познаваш анатомията.

Трикс се мъчеше да се досети за още нещо. Трябва му, на всяка цена му трябва и трета молба!

— Нищо не разбирам от вълшебни същества, дори феята ми не ме слуша…

— Навиците на магическите същества са сложна и трудна дисциплина — изръмжа Лапад. — Не, не ми се подмазвай. Не върви ученикът да е по-силен от учителя си…

— Аз не съм по-силен. Съвсем случайно стана…

— На всичкото отгоре и наследник на херцогския престол!

— Да бе, може и… — Трикс се изчерви. — Баща ми се справя прекрасно.

— Родителите ти ще тъгуват за теб. Ще им липсваш.

— Ще им пиша. Няма да им липсвам, защото татко винаги има много работа, а мама се грижи за Халанбери. Той е малък и на нея й е интересно…

— Хм — каза Лапад. — Хм. Тази вечер имах намерение да отида на празничен прием на Съвета на магьосниците… не подобава на велик магьосник да се появява без ученик… Значи ще се наложи да те науча да се телепортираш… ако глупавата ти глава е способна да го научи…

Той погледна към часовника, който стоеше в ъгъла на кабинета. Стрелката му (това беше старинен часовник, който не обръщаше внимание на дреболии като минутите), наближаваше два.

— Макар че време има — призна Лапад. — Даже ще имаш време да пооправиш в кухнята. И да ми направиш кафе. И няколко сандвича с шунка… ако шунката е свършила — тогава със сирене, сирене имаше, сигурен съм.

— Добре, учителю! — радостно каза Трикс.

— И не си мисли, че ще можеш да си вземаш отпуск и да се занимаваш с чиста магия! — добави Лапад. — Предстоят сурови времена. Витамантите няма да се откажат от плановете си и ще продължат да обучават на магия обикновени хора. В редиците на нашите вълшебници назрява разкол, Лигата на заклинателите на свободна практика набира сила. В Самаршан се роди и укрепна култът към Прозрачния бог. Планинците изкопаха нещо странно от шахтите си. Всеки момент гномите ще сменят краля си, а кандидатите са един от друг по-лоши! Кралството е в стагнация… ти поне знаеш ли какво е стагнация? Идват тежки времена!

— Страхотия! — с възторг изрече Трикс, оценявайки предстоящите перспективи.

Лапад изсумтя и тръгна към масата. Прихвана полите на мантията си, настани се удобно и добави:

— Да не забравя, измий подовете в кулата… аз нямах време да се занимая с тези дреболии.

Че не беше никаква дреболия да оправиш дома на Лапад, Трикс се убеди, когато наближи вечерта.

Но пък когато мръкваше, той вече седеше пред вълшебника, а той му обясняваше основите на телепортацията: