Сергей Лукьяненко - Нескопоското

— И трето? — попита Маркел.

— Това е всичко — сви рамене Трикс. — Трето няма.

— Не може така — намръщи се кралят. — Винаги има три желания. Това е традиция. Три изпитания, три задачи, три желания… Хайде, казвай.

Трикс помисли една секунда:

— Синът на вашия рицар, който преди няколко дена почина на пределна възраст, младият Кодар Арадан, мечтае да служи на ваше величество…

— О, нашият дълголетник все пак е напуснал този свят? — заинтересува се кралят. — А пък аз тъкмо се канех да изпратя там алхимици и лекари, за да изучат чудодейните свойства на тази местност… мислех си, че там може би има някакви минерални извори или някакви тайнствени треви, които удължават живота… Добре. Щом иска да служи — ще служи.

— Това е, ваше величество — облекчено каза Трикс.

— Поне нещичко за себе си — предложи кралят. — Би могъл да продължиш образованието си в академията по вълшебствата?

— По добре при господин Лапад… — неловко каза Трикс.

Радион Лапад се надигна и погледна към краля:

— Сир…

— Говори — кимна му кралят.

— Няма нужда Трикс Соийе да се обучава в академия — каза Лапад. — Аз заявявам официално, че този младеж премина последното си изпитание и от помощник стана вълшебник.

— А в какво се състоят изпитанията? — полюбопитства кралят.

— Ако човек прояви способности и интерес към магията — той става хвалач — започна да обяснява Лапад. — Ако съумее успешно да използва някакво вълшебство при решаването на някаква задача, минава на нивото на подавачите. Когато разбере, че в много от случаите не е задължително да използва магията, а да помисли и с помощта на ума си да реши задачата — той става помощник. А последната степен — от помощник към вълшебник е най-трудната. За да стане вълшебник, помощникът трябва…

— Разбрах! — възкликна кралят. — Да надмине учителя си! Да го победи в двубой или, както в този случай — да го спаси от беда!

Лапад се намръщи и каза кисело:

— Това е много красива версия, сир, но ако ставаше така, вълшебниците изобщо нямаше да си вземат ученици. На кого ще му хареса ученикът му да го срази или опозори? Не, сир. Помощникът става вълшебник, когато реши сложен проблем, използвайки едновременно и магията, и ума, който природата му е дарила, приложи ги съвместно, съразмерно и съгласувано. Аз смятам, че с това Трикс се справи великолепно.

— Звучи твърде простичко — недоволно каза кралят. — Но вие, вълшебниците си знаете по-добре… Тогава, Трикс, това е моята награда за теб.

С тези думи кралят с известно усилие свали пръстена си и го подаде на Трикс.

— Вълшебен ли е? — попита Трикс, приемайки с благодарност пръстена.

— Не е, разбира се. Но има голям изумруд и великолепен обков. Това са няколкостотин честни кралски талери.

— Ще го нося на верижка върху гърдите си — реши Трикс, като повъртя в ръката си пръстена, който беше много голям за пръстите му.

— Не го преживявай — засмя се кралят. — Ти си още прекалено млад, за да разбираш, че двеста жълтици ще ти потрябват много по-рано от вълшебен пръстен.

— Да, сир — призна Трикс.

Кралят доволно огледа седящите около масата. И каза с неподправена искреност:

— Колко обичам моментите като този! Порокът е наказан, добродетелта тържествува! Мъдрият добър крал възнаграждава своите верни слуги, а злодеите стенат в тъмницата… Кажи ми, Трикс, няма ли да е справедливо, ако те се опитат вероломно да избягат от тъмницата и паднат пронизани от стрелите на стражите?

Трикс погледна краля в очите. Спомни си как Сид Канг го изведе от двореца и как очакваше коварната стрела, която ще се устреми към него от тъмното…

— Не, ваше величество. По-скоро, да, ваше величество. Това ще е справедливо, но няма да е добре. А в света има толкова много справедливост, че почти не е останало място за добротата.

Кралят го погледна замислено. После попита:

— Кажете, херцоже, как успяхте така да го възпитате?

Бащата на Трикс се смути и неловко повдигна рамене:

— Не сме го възпитавали специално… мотаеше се около нас, ядеше, слушаше приказки, след това му хареса да чете летописи…

— Не сме го възпитавали специално… — замислено каза кралят. — Хубав метод…

Трикс продължаваше да гледа краля.

— Добре. Утре семейство Гриз ще бъде откарано до самаршанската граница и ще бъде изгонено с ритници от кралството — каза Маркел. — Макар че твоят пример показа, че това не е най-добрият начин да се води политическа борба.

Трикс кимна с благодарност.