Сергей Лукьяненко - Нескопоското

В тъмницата, току пред вратата, която водеше към килиите, дежуреше още един охранител — минотавър с малодушен вид, който при вида на Трикс с все сила стисна алебардата. Бившият надзирател на Соийе, след изгнанието на Гриз мина на страната на победителите и сега му предстоеше още половин година служба.

— На пост ли си? — добродушно попита Трикс.

— Марш! — изрева минотавърът. Прозвуча не особено силно, но достатъчно войнствено.

— Така, така — кимна Трикс, минавайки покрай охранителя.

Килиите бяха празни. Всички, с изключение на една — тази, в която някога беше затворен Трикс. Той се приближи до решетката, провери добре ли е затворен новият катинар, провери и охранителните заклинания, които сам беше направил, а после погледна затворника.

Сид Канг, подлият предател, мрачно погледна към Трикс. Бившият началник на стражата беше брадясал — на затворниците им се полагаше бръснар веднъж на половин година, беше поотслабнал и пожълтял. Но погледът му беше останал упорит, какъвто си беше.

— Не плачеш, а? — попита го Трикс. — Това е добре.

— Да издевателстваш над паднал враг е недостойно за благороден човек — каза Сид Канг.

— Както е недостойно благороден рицар да предаде сюзерена си — отбеляза Трикс.

Условията, в които беше заточен Канг, бяха далеч по-сносни от условията, в които Трикс прекара дните в затвора. На пода на килията беше постлан стар, но дебел килим, вместо купчина слама, имаше легло с топло вълнено одеяло, на масата светеше малка лампа. Дори храната в дървената паница изглеждаше напълно годна за ядене.

— Моят сюзерен е Сатор Гриз — отвърна Сид Канг. — Вярно е, че формално съм се клел и на двамата съхерцози, но бях длъжен да изпълнявам заповедите на Гриз.

— Само заради това не те екзекутираха — каза Трикс.

— Знам. Но ти едва ли си тук, за да обсъждаме как се служи на двама господари. Казвай каквото имаш да казваш.

— Какво би искал да получиш? — попита Трикс. — Освен свободата си, разбира се.

Сид Канг се приближи плътно до решетката и погледна Трикс в очите.

— Сделка ли ми предлагаш, млади Соийе? Изглежда, имам какво още да ти дам, щом питаш за цената ми.

— Има — кимна Трикс. — Някои отговори.

— Аз вече отговорих на всички въпроси на тайната кралска канцелария — Канг се намръщи от болка. — Те умеят да питат, както ти е известно…

— Не, не на всички въпроси си отговорил — каза Трикс. — Защото те не знаеха какво точно да те питат. Кажи си цената.

— Тази сделка няма да е изгодна за теб — замислено каза Канг. — Впрочем, това не е мой проблем. Всичко ли мога да поискам?

— Да — Трикс кимна. — Разбира се, в разумни граници.

— Уморих се без слънце — отговори Канг. — Поне една кратка разходка на ден. Разбира се, с охрана, дори и във вътрешния двор на замъка.

— Добре — кимна Трикс.

— Освен това бих искал да виждам жена си и децата си, макар и от време на време. Поне веднъж на месец.

— Веднъж на два месеца — отвърна Трикс, решавайки, че не бива да отстъпва твърде много.

— Това е всичко, за което моля.

— Изпълняват се три желания — припомняйки си Маркел, каза Трикс. — Продължавай!

— Както кажеш — Канг въздъхна и едно облаче пара увисна във въздуха. — Тук е студено и влажно, млади Соийе. Дори и през лятото е студено и влажно. Аз знам, че зад стената на килията има печка. Заповядай да я палят всеки ден, иначе дълго няма да ме бъде.

Трикс кимна.

— Добре. Разбирам, че имаш намерение да бягаш и искаш да предадеш на някого съобщение с помощта на жена ти, но не си сигурен дали ще ти се отдаде да го направиш скоро. Но аз ще изпълня всичките ти желания. И ще добавя към тях още едно нещо — ще удвоя охраната ти.

Сид Канг се усмихна широко:

— Ако баща ти, момчето ми, беше умен колкото теб, аз никога нямаше да участвам в метежа… разбрахме се, казвай, каквото ще ме питаш.

— Защо Гриз се продаде на витамантите?

Канг се разсмя:

— Този въпрос е елементарен и ти знаеш отговора. Защото му бяха обещали много злато, поста на наместник и вечен живот. Това е история, стара като света.

— Но защо метежът успя толкова лесно? Защо поданиците ни тръгнаха след Гриз?

— Защото твоят баща е добър човек, но лош управник — Канг стана сериозен. — От много години вече Гриз решаваше важните въпроси. А на баща ти му беше добре така — да бъде номинален владетел и да седи на Разполовения трон. Властта, моето момче е като огъня. Трябва да я пазиш така, че хем да не те опари, хем и на останалите да им е топло, хем да не угасне. Баща ти, момчето ми, се страхуваше да не се опари и да не опари другите… и накрая огънят угасна.