Сергей Лукьяненко - Нескопоското

Лапад твореше.

Той седеше зад масата, гризеше едно перо и наблюдаваше смътните образи, които кръжаха в кристалната сфера. След това изписа няколко думи върху пергамента. Отпи от чашата с кафе. Повъртя в ръка лулата си, понечи да я напълни, но размисли и се зае отново с писането.

Трикс чакаше търпеливо.

— Не понасям някой да ми стои зад гърба, докато работя! — хвърли перото Лапад. — Ти какво правиш тук?

Магьосникът упорито седеше с гръб към Трикс.

— Учителю, трябва ми съвет… — измърмори Трикс.

— Какъв съвет?! Нали си вълшебник! Нали си ме надминал! Върви в академията, щом ти трябва съвет! — ядоса се Лапад.

— Учителю, цяла седмица пътувах… — жално каза Трикс. — Два пъти ме нападаха разбойници. Веднъж и вълци ме гониха… Отрових се с лоша храна в хана и ме боля коремът. Освен това…

— Аз да не би да съм лекар? — най-сетне благоволи да се обърне Лапад. — Или съм утешител на слабите духом вълшебници? Вълци, разбойници, корем… Нали успя да пристигнеш? Успя…

Трикс чакаше търпеливо.

— Какво искаш? — накрая попита Лапад.

— Учителю, защо ме изгонихте? — попита Трикс.

— Аз?! Да съм те изгонил? — Лапад плесна с ръце. — Не, моля ви се… не съм те гонил. Признах си честно превъзходството ти, когато разбрах какво си направил.

— Но аз не мога да разбера какво съм направил! — възкликна Трикс.

— Честно ли? — попита със съмнение Лапад.

Трикс кимна.

Лицето на Лапад просветля.

— Ти все пак си неграмотен и нескопосан — каза той с удоволствие. — Дори не си се усъмнил, така ли?

— Ами мен ме смущава едно нещо — призна си Трикс. — Не мога да разбера защо Сатор Гриз остави живи родителите ми. Това не ми се връзва с него.

Лапад стана, обиколи масата и внимателно погледна Трикс. Кимна:

— Не ги е оставил живи… в известен смисъл.

— Аз… аз ли ги съживих? — ужасен попита Трикс. — Те сега личове ли са?

— Как биха могли да бъдат личове, тъпако? — възмути се Лапад. — Не при тях всичко си е наред… Добре, чуй ме внимателно. Какво е магията?

— Изкуството да променяш действителността с думи — отговори Трикс.

— Какво може магията?

— Това, което не противоречи на естеството — каза Трикс. — Тоест, не може да превърне желязото в злато… или, да речем, да направи небето червено, а слънцето зелено…

— Магията може и повече — тихо и без възмущение каза Лапад. — Много повече, момчето ми. Магията се основава на вярата и на желанието. Колкото повече е твоята вяра, че можеш нещо да направиш, колкото повече желаеш то да се случи, толкова повече действителността се огъва под волята на магьосника. Би ли било възможно Гриз да не е убил никого по време на преврата?

— Би било, разбира се — каза Трикс. — Макар и да не е много вероятно.

— Но ти се е искало да е така, нали? — внимателно попита Лапад.

— Разбира се! Повече от всичко на света!

— Разбираш ли, момчето ми — Лапад въздъхна — твоето желание и твоята вяра са били толкова силни, че реалността не е могла да устои. Когато Маркел произнесе невнимателно думите, че не би екзекутирал Сатор Гриз, ако родителите ти са живи… ти какво си помисли?

— Че това е възможно — прошепна Трикс. — Но аз само си го помислих! Не съм го произнесъл на глас! Не съм правил магия!

— По какво се отличават думите, които изричаме на глас от думите, които са в мислите ни? — Лапад сви рамене. — Само по това, че едните ги слушат наивните хора, които вярват на вълшебниците, а другите променят света. Това, което си си помислил, само ти си го чул. Но за един миг, само за един кратък миг, ти си повярвал, че това може да бъде самата действителност. Не си видял родителите си убити, нали така? Искало ти се е да повярваш, че са живи. Повярвал си и действителността се е променила.

— Но… нали те са били мъртви! — ужасен попита Трикс.

— Не. Успокой се, вече никога не са били.

— Но ако Гриз ги е екзекутирал?…

— Вече не ги е. Всичко е променено, не разбираш ли? Ти промени реалността. Не си направил някакъв магически фокус, а истинско чудо. Само най-великите вълшебници… — Лапад се намръщи и сърдито се поправи: — Или най-вярващите и наивните са успявали да направят такова нещо.

— Аз мога да променям реалността… — пошепна Трикс. — Не може да бъде… Ами това, че Гриз си е имал вземане-даване с витамантите, и това ли аз…

— Не. Аз изучих много подробно отчетите на тайната канцелария за твоя разговор с краля. Гриз си е признал преди да стане дума за твоите родители и преди ти да „избършеш сълзите от очите си“, — цитира Лапад.