Сергей Лукьяненко - Нескопоското

А след още половин час, облечен топло и с дебел шал около врата, Трикс, яхнал спокойната и яка кафява кобила, яздеше по улицата, на път към кралския гарнизон, който беше разположен в бившия дворец на Сатор Гриз.

Трикс откри баронет Паклус в двора на замъка. С ръце на кръста, ниският, як рицар наблюдаваше младите кирасири, които мушкаха с копията си едно сламено чучело.

— По-високо върха, по-високо! — ревеше Паклус. — Удари, глупако, не го дръж като пръчка! Мушкаш — вадиш! Мушкаш — вадиш!

Появата на Трикс явно зарадва рицаря. Той остави един стар и опитен командир да командва вместо него и забърза да посрещне Трикс.

— Идвам съвсем за малко, Паклус — скачайки от коня и прегръщайки рицаря, каза Трикс. — Дойдох просто така… да те видя…

Паклус присви очи и впери поглед в Трикс. После го помъкна настрани.

— Какво си намислил? — попита го той направо. — Чини ми се, че не си дошъл да се видим, а да се прощаваме!

Трикс смутено погледна встрани.

— Така значи… — баронетът кимна. — Херцогът знае ли?

— Той нямаше да ме пусне — призна си Трикс.

— А какво ще каже, когато разбере, че си изчезнал?

— Ти ще му обясниш — помоли се Трикс. — Той те уважава. Не мога да стоя повече в замъка! Какво да правя тук!

Паклус се почеса по брадата. След това каза:

— Аннет!

Феята се измъкна от пазвата на Трикс. На главата си имаше малка плетена шапчица, явно взета на заем от някоя кукла, събирала прах в спалнята на някоя наследница.

— Грижи се за него — заповяда и Паклус. — Обещаваш ли?

Аннет кимна и отново се скри на топло.

— До довечера ще стигнеш ли до барон Галан?

— Не — поклати глава Трикс. — Но като погледнах картата, видях, че по средата на пътя има голямо село. Ще пренощувам в хана. А Галан… Не съм сигурен дали изобщо ще се отбивам при него. Той не ми харесва!

— Имаш ли пари? — делово попита Паклус.

— Имам.

— Ето ти, за всеки случай! — И баронетът отвърза от пояса си една полупразна кесия. — Тук има само малко сребро… но няма да ти дойде в повече.

— Благодаря, сър Паклус — каза Трикс. Той имаше достатъчно пари, но не искаше да обиди рицаря с отказ.

Паклус кимна, тупна Трикс по рамото с тежката си ръка, облечена в стоманена ръкавица и се запъти към своите новобранци. Спря се по средата и викна:

— Много поздрави!

— Непременно! — качвайки се на коня, отвърна Трикс.

Дори да имаш хубав кон и пари, дори да пътуваш по широки пътища и да минаваш през безопасни места, зимният път е труден. Даже това, че си истински вълшебник, не прави пътуването ти много по-лесно — разбира се, ако не умееш да се телепортираш.

Трикс не умееше. И затова до кулата на магьосник Лапад в покрайнините на Босгард той успя да пристигне по обяд в последния ден на годината, която си отиваше.

Колкото повече приближаваше кулата, толкова повече местността наоколо губеше зимния си облик. Не, въздухът продължаваше да е студен. Но сивите облаци в небето, ставаха все по-редки и по-редки. Накрая се показа чисто синьо небе и засвети ярко жълто слънце. Снегът по земята се стопи, макар че все още летеше из въздуха, а после съвсем изчезна. Под копитата на учудената кобила се появи трева, най-напред жълта, миналогодишна, а след това и зелена, прясна. На стотина метра от кулата кобилата категорично отказа да продължи, без да си хапне от нея.

Трикс слезе от кобилата, завърза поводите за едно дърво, около което имаше достатъчно трева и тръгна към кулата.

На входа дежуреше предишният посивял минотавър Харим. За изненада на Трикс, появяването му сякаш зарадва Харим.

— Здра… Благоздра… — изръмжа минотавърът, когато Трикс се приближи.

— Здравей, Харим — отвърна му Трикс. — За какво ми благодариш?

— Заси… за си… зина…

— За сина ти ли? — досети се Трикс. — Защо? А! Няма нужда.

Как става така, че вълшебните същества остават да работят при вълшебниците, които са ги призовали, Трикс не знаеше. Това сигурно бяха семейни работи. Излизаше, че сега синът на Харим пазеше Сид Канг…

— Господарят ти вкъщи ли си е? — за всеки случай попита Трикс. Харим закима енергично. Трикс пое дъх, за да събере смелост. Добре, че с него беше Аннет…

— Мили, аз ще похапна… — Феята се измъкна от пазвата му и полетя над цъфналата зимна поляна. За пореден път, Трикс заподозря, че тя чете мислите му, но реши, че да спори с фамилиар е почти безнадеждна работа. Той хвърли един печален поглед след нея и влезе в кулата на магьосника.

Асансьорът скърцаше и се клатушкаше опасно, както преди, но въпреки това Трикс пристигна горе цял и невредим. Преди всичко Трикс съблече топлата си кожена куртка, изтупа мръсотията от ботушите си, приглади косата си и чак след това се престраши и тръгна към кабинета на вълшебника.