Дженнифер Арментраут - Отпор

— Благодаря ти.

Проследих я с поглед как мина край мен и се мушна в банята. Водата зашуртя, а аз продължавах да стоя насред стаята. Беше много рано и тя можеше да поспи повече, но нали бях егоистично магаре, радвах се от все сърце, че е будна.

Жалко, че не можех да я видя, докато се преоблича. Щеше да ми подейства като стимулант, от какъвто се нуждаех. Вратата на банята се отвори и тя излезе. Все още стоях в средата на стаята.

Бях късметлия. Панталоните не й ставаха. Бяха с около номер по-малки и прилепваха като ръкавица по тялото й, а това ме направи истински щастлив.

Кити улови погледа ми и се ококори.

— Добре че панталоните са ластични.

— В главата ми се въртят мисли, за които моментът не е подходящ.

Тя скръсти ръце пред гърдите си и така привлече вниманието ми към друга част от тялото й, която също често обсебваше мислите ми.

— Никак не съм изненадана.

— Просто си помислих, че е добре да го знаеш.

Тя мина край мен и се наведе, за да остави обувките на пода. Пред очите ми се разкри страхотна гледка и аз блокирах. Може би бях прекалено уморен и не давах пукната пара за важните неща. Може би причина бе роклята, която видях в гардероба, или пък онези нещица в чекмеджето. А може би всичко опираше до това, че съм мъж и сексът никога не излизаше от ума ми, без значение в какво положение се намирах. Каквато и да беше причината, аз спрях да мисля, както често се случваше в нейно присъствие, а това наистина беше проблем.

Протегнах ръка, прихванах я леко и я изправих. От устните й се изтръгна възклицание. Придърпах я до гърдите си, зарових ръка в косата й и притиснах устните си в нейните.

Целунах я чувствено, поемайки вкуса й, езика й, всеки нежен, мил звук, който издаваше. Някъде дълбоко в съзнанието си знаех, че не бива да губим време, че трябва да измислим план как да се измъкнем оттук, но… всичко да върви по дяволите.

Исках я, както винаги.

Прегърнах я, прокарах пътека от малки целувки по шията й и пъхнах ръце под пуловера й. Кожата й бе топла, мека като коприна. Отдръпнах се, измъкнах пуловера през главата й и го пуснах на пода.

Оставих нова следа по шията й, целунах всяка жълта маргаритка, сетне я обърнах с гръб и въздухът в дробовете ми застина.

Белезите.

Изръмжах нечовешки.

— Деймън? — тя хвърли поглед през рамо.

— Аз… — преглътнах. — Всичко е наред.

Но нищо не беше наред.

Ядосах се, като видях белезите, макар че бяха доста избледнели. Но винаги щяха да ми напомнят за болката, която бе понесла, и за собствената ми безпомощност. Ужасно.

Докоснах нежно раменете й, наведох се и обсипах с целувки всеки един от белезите. Искаше ми се да ги залича, да изтрия от спомените й проклетата случка. Затворих очи и си дадох обещание, за чието спазване бях готов да извърша страшни неща.

Нямаше да има повече белези по тялото й.

Нито един.

С треперещи пръсти откопчах закопчалките и свалих презрамките на сутиена й. Тя пое шумно дъх. Изправих се и се притиснах до нея.

Откопчах малкото перлено копче на панталоните й, засмуках врата й. Обичах тази плът, а звукът, който тя издаде, възпламени кръвта ми.

— Не мога да се спра, когато съм край теб — прошепнах в ухото й. — Но мисля, че вече го знаеш.

Тя облегна глава на гърдите ми и аз плъзнах ръцете си нагоре. Тя прехапа устни. Усетих как всяка част на тялото ми пулсира, но колкото и да се стараех да не бързам, да се любувам на всяка част от нея, страстта ме бе яхнала и здраво ме пришпори напред.

Обърнах я към мен, вдигнах я и я сложих да седне на леглото. Целунахме се пламенно и краката ми се подкосиха. Отдръпнах се и видях в очите й бяло сияние, разбрах, че както сърцата ни туптяха в ритъм, така и очите й отразяваха моите. Свалих проклетите тесни панталони и едва не загубих контрол. Погледнах Кити и вдигнах въпросително вежди.

— Какво? — Тя пламна в най-красивия оттенък на розовото. — Не ми донесе бельо. Пък и ако трябва да съм честна, чуждо нямаше да сложа.

Плъзнах ръце по краката й.

— Не е проблем за мен. Никакъв. Няма и да имам. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

Устните й се разтвориха, усмихна се.

— Мисля, че разбирам.

— Сигурна ли си? — Целунах я по местенцето зад коляното и прихнах, щом кракът й подскочи. — Защото май ще въведа такова правило.

— Няма да е необходимо.

Засмях се, отдръпнах се от леглото и свалих дрехите си по-бързо от всякога. Тя сведе поглед и ахна, а очите й грейнаха. Бях горд до полуда!

— Харесва ли ти?

Тя повдигна клепки.