Стефани Гарбер - Легендата

— Доскуча ми ужасно — измърмори тя. — И реших да убия времето с нещо интересно.

— Трябвало е просто да дойдеш при мен. — Сега вече Данте определено се смееше.

Следващите няколко дни донесоха поредица от неприятни халюцинации. Найджъл й отне сънищата, но й остави кошмарите. Тормозеха я повтарящи се реалистични образи как баща й сваля лилавите си ръкавици, имаше и видения на тъмнини и сенки, каквито не съществуваха в света на простосмъртните. Студени и влажни ръце галеха косата й, други деряха сърцето й, а безкръвни устни изсмукваха мозъка от костите й.

Ако не беше изпитала какво е смъртта по време на Каравала, Тела би казала, че в тези кошмари е умирала отново и отново. Ала нищо не беше като смъртта, освен самата Смърт. Била е глупава да вярва, че Смъртта ще я остави на мира, след като й избяга. Та Тела беше изумителна — естествено, че Смъртта ще иска да я задържи.

Но макар да бе видяла насън ангелите на Смъртта, когато се събуди, я приветства богиня.

Скарлет стоеше до леглото й и държеше поднос със съкровища, натежал от сметанови бисквитки, пържени в масло яйца, крем карамел, дебели порязаници бекон с хрупкава коричка и кана течен шоколад с подправки.

Тела грабна най-голямата сметанова бисквитка. Чувстваше се уморена, макар да беше спала с дни, но храната помогна.

— Казвала ли съм ти колко те обичам?

— Реших, че ще си гладна след случилото се.

— Скар, съжалявам, аз…

— Няма за какво да се извиняваш. Знам колко е лесно да бъдеш измамен от актьорите на Легендата. А и всички на кораба смятат, че Найджъл е прекалил — успокои я Скарлет и я изгледа изпитателно, сякаш се надяваше сестра й да признае защо е отишла при гадателя.

Тела искаше да обясни действията си, но усещаше, че моментът не е подходящ да сподели за сделката, която е сключила с тайнствения „приятел“. Скарлет щеше да се ужаси, като разбере, че Тела си е писала с непознат, препоръчан й от съмнителен магазин със странното име „Най-издирваните от Елантин“.

Тела не беше излъгала Джулиан, когато му каза, че й е неприятно да лъже сестра си. Уви, това невинаги я спираше. Пазеше тайни от Скарлет, за да й спести тревогите. Когато майка им изчезна, Скарлет преждевременно се прости с детството си и пое грижите за по-малката си сестра. Това не беше честно и Тела не искаше да я натоварва допълнително.

Но започваше да се пита дали сестра й вече не е разбрала за игричките й така или иначе.

Скарлет току приглаждаше диплите на полата си, която изглеждаше все по-измачкана с всяко докосване. По време на Каравала Легендата й беше подарил вълшебна рокля, която се променяше по своя воля, и сега дрехата изглеждаше разтревожена като Скарлет. Розовата дантела на ръкавите бавно посивяваше.

Тела отпи голяма глътка от шоколада и се надигна в леглото.

— Щом не си разстроена заради сделката ми с Найджъл, тогава какво те тревожи?

Скарлет стисна устни.

— Исках да говоря с теб за Данте.

По дяволите. Не това беше очаквала, но пак беше лошо. Съвсем беше забравила как се изложи в стаята на Данте. Беше припаднала на прага му и той явно я бе донесъл тук, а Скарлет го е видяла как я мъкне полугол в прегръдките си.

— Скар, не знам какво си мислиш, но ти се кълна, че между мен и Данте няма нищо. Знаеш мнението ми за момчетата, които са по-хубави от мен.

— Твърдиш, че нищо не се е случило помежду ви след края на Каравала? — Скарлет прекоси малката каюта и взе чифт сребърни пантофки, същите, които Тела беше затрила в гората. — Снощи Данте се отби да ги остави, заедно с интересна бележка.

Стомахът на Тела се сви. Тя посегна да вземе тънкото листче хартия, което се подаваше от едната пантофка.

Каня се да ти ги върна още от нощта, която прекарахме в гората.

Д.

Ужасен човек. Тела смачка листчето в юмрука си. Глупакът явно е искал да подразни Скарлет, защото го беше отблъснала по време на Каравала.

— Добре де — отстъпи тя. — Признавам, че с Данте се целувахме на празненството онази нощ. Но беше ужасно, най-гадните целувки на света и никога няма да повторя! И съжалявам, ако това те е наранило. Знам колко ужасно се държа той с теб по време на играта.

Скарлет сви устни.

Тела май бе попрекалила с лъжата. От пръв поглед си личеше, че Данте умее да се целува.

— Не ме интересува, че си го целунала — каза Скарлет. — Ако го бях срещнала, преди да срещна Джулиан, сигурно и аз бих се целувала с него.

В главата на Тела се пръкна образ, който я разтревожи дълбоко, и тя разбра какво измъчва сестра й. Самата мисъл, че Скарлет и Данте са заедно, изпълваше Тела с желание да го прогони далече от сестра си. Не че имаше вероятност Скарлет да се заплесне точно по него. Но щом само мисълта за това можеше да разтревожи Тела — точно нея, която винаги бе подтиквала сестра си да вкуси от радостите на живота , — какво ли причиняваха слуховете за нейните целувки с Данте на праволинейната Скарлет, която открай време бдеше като орлица над сестричката си?