Стефани Гарбер - Легендата

Веднага щом Тела затвори вратата, коридорът се промени отново. Пътечката от розови листенца изчезна и на нейно място се появи нова диря, джинджифилов дим и тамян, ароматите на Найджъл.

Димните завъртулки на тамяна се разшириха във формата на ръце и я подканиха към една отворена врата. О, да, Легендата определено си играеше с нея.

Тела пристъпи прага и кожата й се сгорещи. Жълти восъчни свещи се редяха покрай стените на стаята, а в средата, на легло с кадифена кувертюра в тъмна отсянка на сливово вино лежеше Найджъл. Устните му, обточени с татуирана в синьо бодлива тел, се разпънаха широко, не толкова като усмивка, колкото като зейнал капан.

— Чудех се кога ще ми дойдете на гости, госпожице Драгна. — Махна й да седне на купчината възглавнички пред импровизирания му подиум. Също като по време на Каравала, Найджъл не носеше други дрехи, освен кафява препаска, така че всичките му татуировки да са на показ.

Погледът на Тела се плъзна по цирковите сцени, изобразени върху масивните му крака, и се спря върху образа на жена с пера вместо коси, която танцуваше в прегръдките на вълк с цилиндър. Тела побърза да вдигне очи, но погледът й се спря на ръката му и татуираното там разбито черно сърце.

— Какво мога да направя за теб? — попита Найджъл.

— Не искам да ми предсказваш бъдещето. Искам информация за Легендата.

Татуираните звездици около очите на Найджъл лъщяха като влажно мастило, нетърпеливи и любопитни.

— И колко си склонна да платиш за това?

Тела извади кутия с монети от джоба си.

Найджъл поклати глава. Не парите й искаше, разбира се. В света на Каравала монетите не бяха предпочитаният начин за разплащане.

— Обикновено играем веднъж годишно и имаме месеци да се възстановим — каза Найджъл. — Този път Легендата ни отпусна по-малко от седмица.

— Няма да ти дам и ден от живота си.

— Не искам живота ти. Искам почивката ти.

— Колко? — попита предпазливо тя. Случвало й се беше да не спи с дни. Няколко нощи без сън не й се струваха голяма саможертва. Но тези сделки винаги изглеждаха приемливи на пръв поглед. Актьорите на Легендата ги обрисуваха като нещо незначително, като дребно неудобство, ала нещата никога те бяха толкова прости.

— Ще взема пропорционално на онова, което ти дам — каза Найджъл. — Колкото повече отговори получиш, толкова повече почивка ще взема от теб. Ако не ти дам нито един стойностен отговор, нищо няма да загубиш.

— И кога ще ми вземеш съня?

— Веднага щом излезеш от стаята.

Тела се опита да прецени сделката от всички възможни ъгли. Беше вечерта на двайсет и четвърти, по план трябваше да пристигнат във Валенда сутринта на двайсет и девети. Щяха да пътуват още четири дни. Ако Найджъл отнемеше целия й сън дотогава, щеше да пристигне в столицата изтощена. Но ако получеше от него конкретна информация за Легендата, значи ще си е струвало.

— Добре. Но ти отстъпвам съня си само докато сме на кораба. Няма да ми вземеш и минутка, след като стигнем Валенда.

— Става. — Найджъл се пресегна към една масичка до леглото си и взе оттам четка и малко шишенце с пламтяща оранжева течност. — Дай си китката, за да завършим прехвърлянето.

Тела се поколеба.

— Ще може да се изчисти, нали?

— Нарисуваното ще изчезне веднага щом платиш своята част изцяло.

Тела протегна ръка. Найджъл беше сръчен; хладната четчица танцуваше по кожата й бързо и уверено, сякаш собственикът често използваше човешки тела вместо платно.

Скоро от китката й я гледаха чифт очи, досущ като нейните. Закръглени и с лешников цвят. За миг й се стори, че я умоляват да не подпечатва сделката. Но малко сън й се струваше ниска цена за информацията, с чиято помощ да се разплати с „приятеля“ и да сложи най-сетне край на седемте мъчителни години, започнали в деня, когато майка й изчезна.

— Е — подкани Найджъл. — Какво искаш да знаеш?

— Истинското име на Легендата. Онова, с което са го наричали, преди да се превърне в Легендата.

Найджъл прокара пръст по бодливата тел около устата си и изкара капка кръв… или пък капката беше татуирана на върха на пръста му?

— Дори да исках, не бих могъл да ти кажа името на Легендата — заяви той. — Никой от актьорите не може да разкрие тази тайна. Същата вещица, която прогонила орисиите от земята преди векове, дала на Легендата неговите сили. Магията му е древна, по-стара от самия него, и обвързва всички нас към тайната.

Макар никой да не знаеше защо орисиите са изчезнали и са оставили хората сами да се управляват, някои смятаха, че били прогонени от могъща магьосница. Но Тела за пръв път чуваше, че същата магьосница е дала силите на Легендата.