Стефани Гарбер - Легендата

— На Скарлет никак няма да й хареса, когато разбере, че си я излъгал — изтъкна тя.

— Предпочитам да мисля, че водя нейната битка, а сраженията изискват жертви. — Джулиан потърка тъмната четина, покрила страните му. Приличаше и говореше като момче, което няма търпение да се включи в улично сбиване, но в думите му Тела прочете искрена решимост. Все още не беше сигурна колко ще продължи увлечението му по сестра й, ала поне засега Джулиан изглеждаше готов да премине всички морални граници, за да опази сърцето на Скарлет. Странно, но това го правеше по-благонадежден в очите на Тела.

И все пак, ако откажеше да се включи в лъжата му, щеше да улесни себе си, защото тогава Скарлет нямаше да се тревожи постоянно, че графът ще види Тела, докато са във Валенда, тъй като истинският граф изобщо не я познаваше. Само че Тела не би могла да каже истината на сестра си, не можеше да поеме такъв риск. Знаеше, че ако Скарлет и графът се съберат, това ще завърши с трагедия. Оракулът го беше показал, а той никога не лъжеше.

— Добре — съгласи се тя. — Няма да казвам на Скарлет за Армандо.

Джулиан кимна небрежно, сякаш е бил сигурен, че Тела ще се включи в измамата.

— Каквото и да си мислиш за действията ми по време на Каравала, изобщо не ми е приятно да лъжа сестра си.

— Но е трудно да спреш, започнеш ли веднъж.

— За теб така ли е? От толкова време лъжеш, че вече ти е трудно да кажеш истината? — Думите прозвучаха неочаквано остро, но Джулиан сякаш не се засегна.

— За теб Каравалът може и да е лъжа, но за мен той е всичко — животът ми, истината. Последната игра беше точно толкова истинска за мен, колкото и за сестра ти. Докато тя се бореше за теб, аз се сражавах за нея. — Гласът му предрезгавя. — Излъгах я кой съм, вярно, но съм искрен за чувствата си към нея. Трябва да прекараме повече време заедно, преди да е научила още нещо, което да разруши доверието й в мен.

— Какво ще стане, ако Скарлет види Армандо на острова?

— Легендата го изпраща на Валенда по-рано, заедно с част от изпълнителите.

Колко удобно.

— Щом ще участвам в лъжата ти, искам услуга в замяна — каза Тела в пристъп на внезапно вдъхновение.

Джулиан вдигна вежди, сякаш обмисляше думите й.

— Каква услуга?

— Искам да ми кажеш истинското име на Легендата. Кой е той, ама наистина.

Джулиан избухна в смях на мига.

— Не ми казвай, че и ти си се влюбила в него.

— Не съм толкова глупава, че да се влюбя в Легендата.

— Хубаво. Обаче няма да ти кажа — заяви Джулиан. Вече не се смееше. — Сделката е крайно неравностойна, а дори да беше, не мога да ти съобщя името му.

Тела скръсти ръце на гърдите си. Не беше очаквала да се съгласи, разбира се. Малцината актьори, които беше разпитвала за Легендата, й бяха отговорили по подобен начин. Повечето се подсмихваха подигравателно на въпросите й, други се правеха, че не са я чули. Сигурно защото самите те не знаеха кой в действителност е Легендата. Но все пак в отговора на Джулиан имаше нещо различно. Може би най-сетне бе попаднала на някого по-информиран.

— Щом не можеш да ми кажеш името му — пробва тя, — поне ме насочи към човек, който може, иначе нямаме сделка.

И помен от усмивка не остана върху лицето му.

— Истината за Легендата е най-строго пазената тайна. Никой на този остров няма да ти я разкрие.

— Е, значи ще трябва да кажа на Скарлет за Армандо — заяви Тела и се фръцна към изхода на пресечката.

— Чакай… — Джулиан я стисна за китката.

Тела преглътна усмивката си. Човекът беше отчаян.

— Ако обещаеш да си мълчиш за Армандо, ще ти кажа името на изпълнител, които би могъл да ти отговори на някои въпроси.

— Би могъл?

— Той е в трупата от самото начало и знае разни неща. Но не дава информация безплатно.

— Ако я даваше безплатно, нямаше да му повярвам. Кажи ми името му и имаме сделка.

— Найджъл — тихо отговори Джулиан. — Той е гадателят на Легендата.

Тела не познаваше Найджъл лично, но знаеше кой е. Него трудно можеше да го сбърка човек. Всеки сантиметър от тялото му, включително лицето, беше покрит с цветни, живи татуировки, с чиято помощ той предсказваше бъдещето. Само че от устата на Джулиан ролята на гадателя прозвуча някак различно, сякаш услугите му не бяха предназначени за гостите и участниците в Каравала, а за неговия господар.

— Внимавай — добави Джулиан, сякаш Тела имаше нужда някой да я предупреждава. — Гадателите не са като теб и мен. Те виждат света какъвто би могъл да бъде и понякога се опитват да сбъднат нещо заради собствената си прищявка, а не защото е предопределено.