Дженнифер Арментраут - Основа

Оставих хартиената чаша на масата и се опитах да раздвижа подутия си език.

— Не искам да съм тук.

— Разбира се, че не искаш. — Той вмъкна кръглия метален елемент под блузата ми, както направи и преди. — Никой в тази стая, че дори и в цялата сграда, не го очаква от теб. Ако обаче упорстваш, без въобще да знаеш кои сме, само ще си навлечеш проблеми. Сега вдишай дълбоко.

Вдишах, но въздухът заседна. Очертанията на белите шкафчета в другия край на стаята се размазаха. Нямаше да заплача.

Докторът продължи с действията си, провери дишането и кръвното ми налягане и проговори отново:

— Кейти… мога ли да те наричам Кейти?

От устните ми излезе кратък дрезгав смях. Каква учтивост.

— Разбира се.

Той се усмихна, остави апарата на масата, отстъпи назад и скръсти ръце.

— Трябва да ти направя цялостен преглед, Кейти. Обещавам, че няма да боли. Ще е точно като всеки друг преглед, който са ти правили преди.

У мен се надигна страх. Кръстосах ръце и потреперих.

— Не искам.

— Можем да го отложим за известно време, но трябва да го направим. — Той се обърна, отиде до шкафчетата и извади оттам тъмнокафяво одеяло. Върна се до масата и го постави върху свитите ми рамене. — След като си възвърнеш силите, ще те преместим в квартирата ти. Там ще можеш да се измиеш и да си облечеш чисти дрехи. Освен това ще има и телевизор, така че ще можеш да гледаш или просто да си почиваш. Вече е доста късно, а утре ти предстои важен ден.

Треперейки, придърпах още по-близо одеялото. Говореше така, сякаш бях в хотел.

— Предстои ми важен ден?

Той кимна.

— Трябва да ти покажем някои неща. Надявам се тогава да разбереш какво точно представлява Дедал.

Борех се с желанието да се засмея отново.

— Знам какво представлявате. Знам какво…

— Знаеш само това, което са ти казали — прекъсна ме доктора. — И това, което знаеш, е само наполовина вярно. — Той наклони глава настрани. — Знам, че мислиш за Доусън и Бетани. Но не си наясно с цялата история около тях.

Присвих очи, а тялото ми се затопли от гняв в отговор на думите му. Как смееше да обвинява Доусън и Бетани за това, което Дедал им причини?

— Знам достатъчно.

Доктор Рот погледна към Зелената барета до контролното табло и кимна. Зелената барета бързо напусна стаята и ме остави с доктора и Сиво-кафявата барета.

— Кейти…

— Знам, че сте ги измъчвали — изстрелях аз. Гневът ми нарастваше с всяка секунда. — Знам, че сте водели там хора и сте карали Доусън да ги лекува насила. И когато той не е успявал, хората са умирали. Знам, че сте ги държали далеч един от друг и сте използвали Бет, за да накарате Доусън да ви се подчинява. Вие сте не просто зли, вие сте чудовища.

— Не знаеш цялата история — повтори той с равен глас, незасегнат от обвиненията ми. Погледна към Сиво-кафявата барета. — Арчър, беше ли тук, когато доведохме Бетани и Доусън.

Обърнах се към Арчър и той кимна.

— Когато докараха субектите, и двата бяха разбираемо враждебни. Но след като женската премина през процеса на мутацията, стана още по-агресивна. Позволиха им да останат заедно, докато не възникнаха притеснения за безопасността им. Затова ги разделиха и след време ги преместиха в различни бази.

Поклатих глава и се притиснах към одеялото. Искаше ми се да закрещя с цяло гърло.

— Не съм глупава.

— Не съм и помислял, че си — отговори докторът. — Хибридите са известни с това, че са неуравновесени, дори и тези, които са преминали успешно процеса на мутация. Бет беше и е нестабилна.

В стомаха ми се оформиха възли. С лекота си спомних колко странна беше Бет в къщата на Вон. Когато я намерихме в Маунт Уедър, вече изглеждаше спокойна, но невинаги беше такава. Дали Доусън и другите бяха в опасност? Можех ли въобще да вярвам на думите на тези хора?

— Ето затова трябва да ти направя цялостен преглед, Кейти.

Погледнах доктора.

— Искате да кажете, че съм нестабилна?

Той не отговори веднага. Почувствах се така, сякаш масата се бе сринала под мен.

— Има такава вероятност — каза той. — Дори и при успешните мутации се забелязват проблеми със стабилността, които настъпват, след като хибридът използва Извора.

Стисках одеялото, докато бавно възвръщах усещането за тялото си. Заповядах на сърцето си да се успокои. Не помогна.

— Не ви вярвам. Не вярвам на нито една ваша дума. Доусън беше…

— Доусън беше тежък случай — прекъсна ме той. — И ти ще го разбереш с времето. Това, което стана с Доусън, не беше умишлено. Той щеше да бъде освободен, но трябваше първо да бъдем сигурни, че ще успее да привикне към живота във външния свят. А Бет…