Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

Накрая Туралиън стигна до самите стъпалата към портала. Двама едри мускулести орки стояха на най-горното стъпало и размахваха огромни, назъбени секири. Навсякъде по тях — косите, носовете, ушите, веждите, както и от броните им висяха различни медали и кости, а косите им бяха вдигнати под формата на къси тъмни шипове, сякаш също бяха оръжие. Единият имаше окървавени превръзки около крака и лявото си рамо. Въпреки това и двамата изглеждаха уверени и устремени към победа, очевидно равнодушни към погрома на водача си.

— Изправяш се пред Ренд и Мейм Блекхенд от клана Блек Туут Грин — извика единият и после и двамата слязоха едно стъпало надолу към Туралиън. — Баща ни, Блекхенд, поведе Ордата, преди онзи новобранец Дуумхамър да го убие несправедливо. Сега и него го няма, но ние ще възродим Ордата. Тя ще стане още по-голяма и ще ви затрием от този свят!

— Не мисля така — отвърна Туралиън, а думите му отекнаха в долината.

На фона на завихрената енергия в портала той засия в ярко, дребно, но пронизващо бяло.

— Водачът ви е пленен, армията ви е унищожена, клановете ви са разединени, а останалите от Ордата ви са тук и са обградени — той вдигна меча и чука си. — Елате ми, ако смеете. Или се обръщайте и бягайте обратно във вашия свят и не смейте повече да връщате!

Нападката имаше ефект и двамата братя се спуснаха към Туралиън със зловещи бойни викове. Но младият паладин и отскоро командир не потрепна. Той бързо отстъпи и замахна силно с меча и чука си, поваляйки и двамата орки на земята. После се приближи и вдигна оръжията си, прихващайки и двамата орки за брадичките. Този от ляво се изправи тежко, макар и зашеметен, но брат му се олюля, а от раната под брадичката му рукна кръв.

Кадгар гледаше как двамата орки изреваха и се нахвърлиха отново върху Туралиън, но атаките им бяха още по-тромави, по-диви и паладинът ги избегна лесно, провирайки се рязко напред между тях. Докато преминаваше ги удари в стомаха и те се превиха. После ги изрита в гръб и ги засили напред през рампата върху каменния под. Той бе точно зад тях, а оръжията му свистяха във въздуха. Но братята не бяха сами.

— Братя, елате! — изрева единият орк. — Убийте човека!

Още двама орки се впуснаха в битката, предоставяйки място на братята Блекхенд да се оттеглят. Те продължиха да замахват към хората, които се спуснаха към тях, но Кадгар можеше да види, че нападат с неохота. Явно бяха преосмислили шансовете си. Сред войниците на Алианса, приближаващи портала, се образува пролука и братята орки се възползваха от нея и побягнаха. Шепа техни събратя последваха примера им. Но Туралиън беше твърде зает да ги гони. Много орки останаха да се бият, а някои от тях дори започнаха да плюят и проклинат бягащите Блекхенд. А двамата, които заеха мястото на братята, все още тормозеха Туралиън.

— Р-р-ааа! — изрева единият от тях, замахвайки със секирата си.

Туралиън блокира удара с чука си, отблъсна тежкото оркско оръжие настрани и го прониза със счупения си меч. Острието премина през бронята и плътта и се вряза надълбоко в корема на орка. Той изпусна оръжието си и се скова, задъха се и стисна с ръце окървавеното острие, но после се свлече на земята с широко отворени, невиждащи вече очи.

— Умри! — извика другият орк и се нахвърли върху Туралиън.

Но паладинът бързо извади меча от трупа на първия орк и веднага замахна с назъбеното му острие към гърлото му. Това не бе достатъчно да спре атакуващия воин, но Туралиън отблъсна удара от секирата му с чука си и замахна отново. Тежкият чук се стовари право върху главата на орка. Ударът явно е бил страшен, защото оркският воин се строполи, от потрошената му глава рукна кръв и той повече не помръдна.

За миг Туралиън сведе поглед към падналите орки и вдигна очи към братята Блекхенд, които изчезваха в далечния край на долината. После погледна към ръба на скалата, където стоеше Кадгар.

— Направи го! — извика паладинът, сочейки с меча на Лотар към портала. — Унищожи го!

— Отдръпни се! — извика Кадгар. — Не знам какво ще стане!

Той едва забеляза кимането на приятеля си, който бързо се отдалечи от масивната каменна структура. Магьосникът и елфските му другари се концентрираха върху портала.

Той почувства силата му и връзката му с този свят и Дренор, и рифта, който бе създал между тях. Той помисли, че рифтът просто ще погълне магията им. А самите светове бяха прекалено големи и мощни, за да им повлияе, особено едновременно. Затова оставаше само порталът. Колкото и да беше мощен, камъкът си бе камък. А камъкът може да се разбие.