Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

Тази битка се оказа изненадващо кратка. Много от орките бяха видели поражението на Дуумхамър и се паникьосаха от падението на водача си. Мнозина избягаха. Други хвърлиха оръжията си и се предадоха — те бяха наредени като пленници и, въпреки намерението си, Туралиън осъзна, че не може да убива невъоръжени пленници, независимо какво са извършили преди това. Много от орките продължиха да се борят, разбира се, но бяха неорганизирани и замаяни и не успяха да издържат на ударите на решителните войници на Алианса.

— Една група, може би от стотина орки, избяга към планина Редридж 55 55 Редридж — Redridge (англ.) — red (червен); ridge (хребет, било). — Б.пр. — докладва Кадгар един час след като битката свърши и долината утихна, ако не се брояха стъпките на мъжете, стенанията на ранените и ръмженето на пленниците.

— Добре — отвърна Туралиън.

Той тъкмо късаше едно дълго парче плат от пелерината си, което после уви около кръста си и подпъхна строшения меч на Лотар.

— Организирай няколко отряда и ги проследете, но не бързайте. Информирай водачите. Не искам да ги залавят.

— Но защо?

Туралиън се обърна към другаря си, спомняйки си, че въпреки всичките си умения, магьосникът не е тактик.

— Къде е този Тъмен портал, който води към орките? — попита той.

Кадгар сви рамене.

— Не знаем точно — призна той. — Някъде в блатистия регион.

— А след като Ордата претърпя такива тежки загуби, накъде ще избягат малцината оцелели?

Привидно старият магьосник се усмихна.

— Към дома.

— Точно така — Туралиън се изправи. — А ние ще ги последваме до този портал и ще го унищожим завинаги.

Кадгар кимна и се отправи към лидерите на отрядите, но спря, когато Утър се приближи към тях.

— Няма повече орки, с изключение на тези, които се предадоха — докладва паладинът.

Туралиън кимна.

— Добра работа. Една група е успяла да избяга, но ще ги проследим и ще заловим или избием и тях.

Утър го изгледа внимателно.

— Ти си поел командването — каза спокойно той.

— Явно да.

Туралиън едва сега се замисли за това. Той бе свикнал да дава заповеди на войниците, както по молба на Лотар, така и докато командирът му беше в Хиндерланда с другата част от армията. И сега сви рамене.

— Ако предпочиташ, мога да изпратя ездач на грифон до Лордерон и да попитаме крал Теренас и останалите крале кого биха избрали за командир.

— Няма нужда — каза Кадгар, връщайки се обратно до него. — Ти беше лейтенант на Лотар и негов заместник-командир. Беше ти поверена половината армия, когато разделихме силите. И ти си единственият избор, който ни остава, след като него вече го няма.

Магьосникът се обърна към Утър с гневен поглед, явно с намерението да предизвика възражение. Но за изненада на Туралиън, Утър кимна.

— Така е — потвърди той. — Ти си командир и ние ще те следваме така, както следвахме лорд Лотар.

Той се приближи и сложи приятелски ръка на рамото му.

— И съм особено щастлив да видя, че вярата ти най-накрая изгря, братко.

Комплиментът прозвуча искрено и Туралиън се усмихна, доволен, че е получил одобрението на по-възрастния паладин.

— Благодаря ти, Утър, Носителю на Светлината — отвърна Туралиън и забеляза изумлението на паладина, чувайки новата си титла. — Така ще бъдеш назоваван от тук нататък, в чест на Светлината, която ни донесе в днешния ден.

Утър се поклони, видимо доволен, обърна се и без да каже нищо повече, се запъти обратно към останалите рицари на Сребърната ръка, без съмнение за да им съобщи новите заповеди.

— Помислих, че ще възрази, че поемаш командването — каза тихо Кадгар.

— Той не го иска — отвърна Туралиън, все още загледан в Утър. — Той иска да води, но само като пример. Приема командването на Ордена само защото води паладини.

— А ти? — попита направо приятелят му. — Ти приемаш ли да водиш всички останали?

Туралиън се замисли и сви рамене.

— Нямам чувството, че съм го заслужил, но знам, че Лотар ми гласува доверие. А аз имам доверие в него и преценката му — той кимна и срещна погледа на Кадгар. — А сега да тръгваме след онези орки.

Отне им цяла седмица да достигнат мястото, което Кадгар наричаше Блатото на скръбта. Можеха да се придвижат и по-бързо, но Туралиън предупреди войниците си да не изпреварват орките. Първо трябваше да открият портала. После щяха да атакуват.

Смъртта на Лотар шокира всички, но освен това ги и мотивира. Сега, макар и уморени, мъжете бяха фокусирани, готови и устремени. Всички те бяха приели тежко загубата на командира си и изглеждаха решени да отмъстят за нея. И всички приеха Туралиън да заеме мястото му, особено онези, които го бяха последвали до Куел’Талас и обратно.