Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

Преходът през блатата беше тежък и неприятен, но освен някое и друго промърморване, никой не се оплаква. Разузнавачите им не изпускаха орките от очи и непрекъснато докладваха, позволявайки на войските на Алианса да напредват бавно, без да се опасяват, че могат да се отклонят от целта си. Сред оцелелите орки цареше безпорядък. Всички те се движеха в една посока, но не маршируваха заедно, а просто тичаха или вървяха със своя ритъм до неколцина спътници. Туралиън се надяваше това да не се промени. Той предполагаше, че военачалникът на Ордата, онзи Дуумхамър, е оставил войски и лейтенант, които да пазят портала. Ако този водач се окажеше достатъчно силен, можеше отново да поведе победените орки в яростна битка, заедно с поверените му воини. Туралиън беше предупредил лейтенантите си да държат хората си нащрек, в пълна готовност. Не биваше да допускат, че им предстои по-лесна битка, защото това можеше да коства живота на всички.

Те прекараха още една седмица в блатата, преди накрая да достигнат до едно място, наречено Блек Морас 56 56 Блек Морас — Black Morass (англ.) — black (черен); morass (тресавище, блато). — Б.пр. . Но тук ги чакаше изненада, дори за Кадгар.

— Не разбирам — каза магьосникът и клекна да огледа земята. — Всичко тук трябваше да е блато! Трябваше да е същото, като това, през което газихме досега — влажно, мръсно и смрадливо.

Той потупа червената каменна плоча пред себе си и се намръщи.

— Това определено не е както трябва.

— Изглежда почти вулканично — каза Бран Бронзбиърд, който стоеше до него.

Джуджетата бяха настояли да ги придружат и Туралиън се радваше както на бойния им опит, така и на компанията им. Той хареса двамата братя, които имаха грубовато, но добро настроение и показваха вкус към добрия бой, хубавата бира и красивите жени. Бран определено беше по-ученият от двамата и Кадгар прекара с него няколко вечери в обсъждане на странни текстове, докато останалите си говореха за по-ненаучни неща. Всички джуджета от Айрънфордж бяха експерти по скали и скъпоценни камъни и това, че Бран не можа да разпознае камъка под краката им, бе, меко казано, смущаващо.

— Но не познавам огън, който би могъл да направи нещо такова — допълни той, остъргвайки го с тъпия си нокът. — Или поне не в такъв мащаб.

Червената каменна плоча се простираше докъдето им стигаше погледът.

— Никога не съм виждал подобно нещо.

— За съжаление, аз съм — каза Кадгар и се изправи. — Но не в този свят.

Той замълча и нещо в изражението му показа на другите, че не желае да дава повече обяснения. Мурадин все пак понечи да попита нещо, но брат му го сръчка.

— Знайш ли к’во значи името ти на джуджешкия език, момко? — попита го Бран. — Означава „доверие“.

Магьосникът кимна.

— Ний ти вярваме, момко. Ше ни кажеш, кат’ си готов.

— Е, почти сигурно е свързано с орките — отбеляза Туралиън. — Пък и ще ни е по-лесно да ги следваме по суша, отколкото през блатата, затова на мен тази промяна в пейзажа не ми пречи.

Останалите кимнаха, макар че Кадгар продължаваше да изглежда замислен. Качиха се на конете си и отново потеглиха.

Няколко нощи по-късно Кадгар вдигна поглед от огъня и изведнъж заяви:

— Мисля, че имаме проблем.

Всички се обърнаха към младия-стар магьосник.

— Обсъдих въпроса с други магьосници и мисля, че разбрахме какво е изменило земята тук — каза той. — Причината е Тъмния портал. Самото му присъствие оказва влияние на света ни, започвайки със земята около него. И смятаме, че се разпространява.

— Защо този портал ще причинява подобна промяна? — попита Утър.

Водачът на Сребърната ръка винаги бе изпитвал неудобство в компанията на магьосници и споделяше всеобщото мнение, че магията им е нечестива и вероятно дори демонична, но по време на дългата война се беше научил поне да приема и дори да уважава Кадгар.

Магьосникът поклати глава.

— Трябва да го видя, за да кажа със сигурност — отвърна той. — Но предполагам, че порталът свързва двата свята — нашия и родната земя на орките Дренор, и прави нещо повече от това да служи само за мост. Някак си обединява двата свята, поне от входната си точка.

— И в техния свят има червени скали? — попита Бран.

— Не само — отговори Кадгар. — Преди известно време получих видение от Дренор и това, което видях там, бе едно пусто място, а земята бе почти същата. Там почти не е останал живот, сякаш самата природа е заличена. Може би магията им е покварила цялата земя. Тази поквара се пренася от портала и всеки път, когато орките използват магията си тук, положението се влошава.