Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

Но нещо в думите на този орк, този Дуумхамър, го докосна на някакво подсъзнателно ниво и Туралиън се опита да го проследи. „И светът ви ще бъде наш“ — беше иззлорадствал военачалникът на Ордата. „Светът ви“, а не „светът ни“ или дори „този свят“. И това беше отговорът.

Той, разбира се, помнеше за Тъмния портал — Кадгар му беше разказал за него още при първата им среща, когато описваше оркската ярост, и го беше споменавал още няколко пъти след това. Но по някаква причина той така и не бе успял да прозре истината. До сега.

Орките не бяха от този свят. Те бяха чужди на тази планета, чужди на самия план на съществуване тук. Те идваха от друго място и черпеха енергия от демони, които пък бяха чужди за тях. Свещената Светлина наистина обединява всичкия живот и всичко в този свят. Но не и орките, те не са от тук.

И това напълно проясни задачата му. Беше му поверено да утвърждава Светлината и да използва ослепителния й блясък, за да прочисти този свят от всички заплахи, които го грозят, както и да поддържа чистотата й. Орките нямаха място тук. И това значеше, че може да ги заличава напълно безнаказано.

— В името на Светлината, времето ви тук приключи! — извика той и се изправи на крака.

И около него се разля бляскаво сияние — толкова ярко, че орките и хората се извърнаха и прикриха очи.

— Вие не сте от този свят, не сте част от Светлината. Нямате място тук! Изчезнете!

Военачалникът на Ордата се намръщи и отстъпи крачка назад, прикривайки очите си с ръка. Туралиън се възползва от мига и приклекна до тялото на Лотар.

— Иди при Светлината, приятелю — прошепна той и докосна с пръст челото на падналия командир, а сълзите му се сляха с кръвта на мъртвия воин. — Ти заслужи мястото си сред светците и Светлината те зове в любящата си прегръдка.

Аура обгърна цялото тяло, бляскава чисто бяла светлина и на Туралиън му се стори, че чертите на мъртвия му другар леко се смекчават и той изглежда спокоен, дори щастлив. После отново се изправи и сега в ръката си държеше счупения меч.

— А ти, жестоко същество — заяви той, обръщайки се към изумения Дуумхамър. — Ти ще си платиш за престъпленията срещу този свят и хората му!

Дуумхамър явно долови заплахата в тона му, сграбчи чука си с две ръце и замахна да блокира удара, който предусети. Но Туралиън бе стиснал здраво дръжката на счупения меч и засили острието, обгърнато от заслепителен блясък… и потрошеното оръжие се стовари силно върху масивната черна каменна глава на чука, а ударът се разпространи до тежката дървена дръжка и я отскубна от ръцете на орка. Чукът се търколи настрани. В очите на Дуумхамър пламна изумление като осъзна какво се бе случило. Той ги затвори, кимна леко и зачака човекът да довърши удара си.

Но Туралиън обърна острието в последния миг и удари орка с тъпата, вместо с острата страна. От удара Дуумхамър падна на колене и се свлече до Лотар, но Туралиън можа да види, че гърбът на Военачалника все още се повдига и спада.

— Ти ще бъдеш съден за престъпленията си — каза той на изгубилия съзнание орк, а около него светлината все повече се усилваше. — Ще се изправиш в Столицата в окови.

Сега Туралиън вече бе по-ярък от най-светлия ден и всеки орк се извърна настрани, отбягвайки ослепителната светлина.

— Водачите на Алианса ще решат съдбата ти и там ще признаеш пълния си погром.

После се обърна и вдигна поглед този път към останалите орки, които стояха като замръзнали, виждайки как победата на водача им се превръща в шокиращо поражение.

— Но вие няма да имате този късмет — заяви Туралиън, насочвайки потрошения си меч към тях.

Светлина бликна от него, от ръката му, главата му и от очите му. Черната скала около него побеля от силата, която извираше от тялото му.

— Вие ще умрете тук, заедно с останалите от вида ви и този свят ще бъде прочистен от покварата ви завинаги!

След тези думи той се спусна напред, размахвайки яркия като слънце меч и проряза гърлото на първия орк, преди дори да успее да реагира. Звярът се свлече, от гърлото му рукна кръв, а Туралиън го прекрачи и продължи към останалите полузаслепени воини на Ордата.

Това ги освободи от вцепенението и сега орки и хора отново можеха да се движат. Утър и останалите от Сребърната ръка се бяха присъединили към битката, докато Лотар и Дуумхамър се биеха, и сега се спуснаха след другаря си, облени от същата светла аура и се нахвърлиха върху събралите се орки. Войниците на Алианса ги последваха.