Кристи Голден - Възходът на Ордата

Отдалеч Ошу’гун изглеждаше възхитително. За разлика от другите планини, които бяха с неравни и груби очертания, Ошу’гун се издигаше от земята като добре наточено острие на копие. Имаше толкова изчистени линии и толкова ярко блестеше на слънцето, а и на лунната светлина, че изглеждаше като огромен, инкрустиран в земята кристал. Според някои легенди тя бе паднала от небесата преди стотици години и странното бе, че Дуротан подозираше това всъщност да е истина.

Колкото и да беше загадъчна Ошу’гун, Дуротан винаги се замисляше колко нечестно беше това, че шаманите трябваше да останат там по време на целия празник. „Горките шамани“ — мислеше си той — „изпускат всичко забавно“. Но пък същото явно важеше и за децата.

През деня се организираха ловни хайки, игри и се пресъздаваха героични истории на предците на орките. Всеки клан имаше своя история и в допълнение на познатите на Дуротан приказки, които бе слушал като дете, тук можеше да научи за нови вълнуващи приключения.

Но колкото и да бяха забавни те и колкото и да ги обичаше, Дуротан изгаряше от желание да разбере за какво си говореха възрастните, след като децата си лягаха да спят в общата палатка. За какво си говореха, след като напълнеха с вкусна храна стомасите си, запалеха лулите си и отпиеха от разнообразните си напитки.

Дуротан не издържаше повече. Той тихо се изправи и наостри уши, за да се увери, че никой друг не е буден. След като не чу нищо, и след още една дълга минута, той се изправи на крака и внимателно запристъпва към входа.

Той бавно и дълго пристъпва напред през тъмната палатка. Навсякъде по пода спяха деца от всички възрасти и едно погрешно движение можеше да събуди някое от тях. Сърцето на Дуротан биеше лудо от вълнение. Той пристъпваше внимателно между слабо осветените фигури, местейки едрите си стъпала с изяществото на дългокрака блатна птица.

Сякаш му отне цяла вечност, докато стигне до входа. Той застина, опитвайки се да успокои дишането си, и се протегна… И докосна гладката кожа на едно голямо тяло точно до него. Дуротан прибра рязко ръката си и изсъска изненадано.

— Какво правиш? — прошепна той.

— Какво правиш ти? — отвърна другият орк.

Внезапно Дуротан се усмихна широко, осъзнавайки колко глупаво звучаха и двамата.

— Същото като теб — отговори му спокойно той.

Всички около тях продължаваха да спят.

— Можем да продължим да си говорим за това или да го направим.

Съдейки по размерите на тъмната фигура пред себе си, Дуротан можа да разбере, че другият е едър мъжки, може би почти на неговата възраст. Не можеше да разпознае миризмата или гласа, затова бе сигурен, че не е от клана Фростулф. Това беше дръзка мисъл — не само да извърши нещо толкова забранено, като излизането от палатката за спане без разрешение, но и да го направи в компанията на орк, който не е от клана му.

Другият орк се поколеба, без съмнение същите мисли се въртяха и в неговата глава.

— Много добре — каза накрая той. — Да го направим.

Дуротан се присегна отново в мрака, прокара пръсти по вътрешната страна на капака на входа и обхвана ръба му. Двамата млади орки издърпаха капака и пристъпиха навън в ледената нощ.

Дуротан се обърна, за да огледа събеседника си. Другият орк беше по-кафяв от него и малко по-висок. Дуротан беше най-едър за възрастта си в своя клан и не беше свикнал с по-високи от него орки. Това бе някак обезпокоително. Неговият другар по пакост също се обърна към него и Дуротан усети как го измерва с очи. Другият кимна, явно доволен от това, което бе видял.

Те не посмяха да си разменят повече думи. Дуротан посочи към едно голямо дърво близо до палатката и двамата тихо се промъкнаха към него. За миг, който вероятно не бе почувстван като миг, те излязоха на открито, където можеше да бъдат забелязани от всеки възрастен, който реши да обърне очи към тях, но това не се случи. Лунната светлина се отразяваше от снега толкова силно, че Дуротан се почувства като изложен на ярко слънце. И сигурно и звукът от снега, който скърцаше под краката им, бе силен като рева на побеснял огър. Най-накрая те стигнаха до дървото и се скриха зад него. Дуротан издиша с облекчение и дъхът му се превърна в мъгла. Другият орк се обърна към него и се ухили.

— Аз съм Оргрим от рода на Телкар Дуумхамър 10 10 Дуумхамър — Doomhammer (англ.) — doom (гибел); hammer (чук). — Б.пр. и клана Блекрок 11 11 Блекрок — Blackrock (англ.) — black (черен); rock (скала, камък). — Б.пр. — прошепна гордо младокът.