Кристи Голден - Възходът на Ордата

Звукът на барабаните, наподобяващ ритъма на сърцето, приспиваше по-младите орки, но Дуротан от клана Фростулф 7 7 Фростулф — Frostwolf (англ.) — frost (мраз, скреж); wolf (вълк). — Б.пр. беше буден. Той лежеше при останалите върху твърдия под в палатката, която служеше за спално помещение. Солидна сламена постеля и дебела кожа от клефтхуф 8 8 клефтхуф — clefthoof (англ.). — Б.пр. го предпазваха от студа на ледената земя. Дори и така вибрациите на барабаните преминаваха през земята и достигаха до тялото му, а древните звуци галеха ушите му. Как само копнееше да излезе и да се присъедини към тях!

На Дуротан му оставаше още едно лято, преди да може да участва в Ом’ригор — ритуала при достигане на пълнолетие. Но докато настъпи това дългоочаквано събитие, той трябваше да се примири и да стои при децата в тази широка обща палатка, докато възрастните седят около огъня и обсъждат несъмнено важни и потайни неща. Той въздъхна и се размърда върху кожата. Не беше честно.

Орките не се сражаваха помежду си, но не бяха и особено социални. Всички кланове бяха самостоятелни. Имаха различни традиции, стилове и начини на обличане, а също и истории, и шамани. Дори диалектите им много се различаваха и някои орки не можеха да се разбират, ако не говореха общия език. Те се възприемаха като толкова различни, колкото беше и другата разумна раса, която споделяше благата на полята, горите и водите им — синьокожите мистериозни дренаи 9 9 дренаи — draenei (англ.). — Б.пр. . Само два пъти в годината — през пролетта и есента — клановете на орките се събираха, както сега, за да почетат времето, когато денят и нощта са с еднаква продължителност.

Фестивалът беше започнал официално предната нощ при изгрева на луната, макар че орките бяха започнали да се събират тук от няколко дни. Празникът Кош’харг се провеждаше от незапомнени времена на това свято място в земята на орките, наречена Награнд — „Земя на ветровете“, която се намираше в милостивата сянка на „Планината на духовете“ или Ошу’гун. И макар ритуалните предизвикателства и двубоите да бяха нещо обичайно за празника, тук никога не е имало истински гняв или насилие. Когато страстите се разгорещят, както понякога се случва при подобно събиране на много души, шаманите призовават всички участващи да се разберат мирно или да напуснат святата земя.

Тази земя бе тучна, плодородна и успокояваща. Понякога Дуротан се чудеше дали земята е спокойна, защото орките искат да пазят мира, или самите орки са миролюбиви, защото земята е толкова мирна. Той често размишляваше за такива неща, но ги пазеше за себе си, защото не беше чувал никой друг да споделя подобни странни идеи.

Дуротан тихо въздъхна, а мислите му препускаха и сърцето му биеше в такт с барабаните отвън. Предната нощ беше прекрасна и развълнува душата му. В залязващата си фаза Бледата Дама откри тъмните очертания на дърветата, но все още бе достатъчно ярка, за да излъчи мощна светлина, която се отрази от белите снежни одеяла. Тогава радостен възглас се отдели от гърлото на всеки един от хилядите събрали се орки — мъдри старейшини, воини в разцвета си, дори деца, сгушени в ръцете на майките си. Вълците, които им бяха както другари, така и ездитни животни, се присъединиха към тях с ликуващ вой. Звукът раздвижи кръвта на Дуротан, както сега правеха барабаните, с дълбокия и най-важен възглас в знак на поздрав към сферата, която владееше нощните небеса. Дуротан попиваше с очи морето от мощни създания, които бяха вдигнали кафявите си и посребрени от светлината ръце към Бледата Дама и стояха, вгледани в нея. Ако някой огър бе достатъчно глупав да ги атакува, щеше за секунди да падне под ударите на това огромно море единни воини.

После настъпи и пиршеството. Десетки зверове са били убити по-рано през този сезон, но преди да настъпи зимата, за да бъдат изсушени и опушени специално за този празник. Бяха запалени огньове, чиято топла светлина се сливаше с пророческия бял блясък на Дамата. Бяха зазвучали и неспирните барабани.

Той, както и всички останали деца — лежейки върху кожата от клефтхуф, Дуротан пренебрежително подсмръкна заради тази дума — беше получил позволение да остане и да се навечеря, докато шаманите се оттеглят. Когато храната за откриването на празника беше ометена, шаманите от всеки клан поеха към Ошу’гун, която зорко пазеше пиршеството. Те трябваше да стигнат до пещерите й, където да получат насоки от духовете и своите предци.