Кристи Голден - Възходът на Ордата

Дуротан остана впечатлен. Макар родът на Дуумхамър да не беше лидерски, беше много добре познат и уважаван.

— Аз съм Дуротан от рода на Гарад и клана Фростулф — отвърна той.

Сега беше ред на Оргрим да реагира на факта, че седи до наследник на друг клан. Той кимна одобрително.

За кратко те просто седяха и се наслаждаваха на триумфа от дръзката си постъпка. Дуротан започна да усеща как студът и влагата се процеждат през дебелото му кожено наметало и стана на крака. Той отново посочи към събралите се орки и Оргрим кимна. Те внимателно надникнаха иззад дървото, опитвайки се да дочуят какво си говорят. Сега със сигурност щяха да разберат тайните, за които и двамата жадуваха. Сред пращенето на огромния огън и дълбокия, монотонен ритъм на барабаните, към тях долетяха гласове.

— Тази година шаманите са много заети заради треската — каза Гарад, бащата на Дуротан.

Той се присегна и погали огромния бял вълк, който дремеше до огнището. Звярът, чиято бяла козина го отличаваше като Фростулф, издаде тих напевен звук на задоволство.

— Докато някое от малките оздравее, друго се разболява.

— Аз пък вече съм готов за пролетта — каза друг мъжки, който се изправи и хвърли една цепеница в огъня. — И с животните не ни беше лесно. Когато се подготвяхме за празника, едва откривахме клефтхуфи.

— Клага прави чудесна супа от кокалите им, но не иска да каже какви билки добавя — каза трети, поглеждайки към женската, която държеше бебе.

Въпросната женска, явно Клага, се засмя.

— Единственият, който ще получи рецептата, е това малкото, когато порасне достатъчно — отвърна Клага и се усмихна.

Дуротан остана изумен. Той се обърна към Оргрим, по чието лице бе изписано същото удивление. Това ли беше толкова важно и тайно, че на децата им беше забранено да напускат палатката, за да не го чуят? Обсъждане на болести и билки?

На яркото лунно сияние Дуротан ясно виждаше лицето на Оргрим. Веждите на другия младеж се сключиха намръщено.

— Ти и аз можем да измислим нещо много по-интересно от това, Дуротан — каза той с тих, дрезгав глас.

Дуротан се усмихна и кимна. Той беше сигурен в това.

Празникът продължи още два дни. През деня или през нощта, когато двамата можеха да се измъкнат заедно, те се предизвикваха взаимно, за да сравнят уменията си. Бягане, изкачване, сила, равновесие — всичко, за което можеха да се сетят. И всеки побеждаваше другия така, сякаш се бяха наговорили да се редуват. Докато не дойде и последният ден. Оргрим открито призова към пето предизвикателство, което да определи победителя и нещо в Дуротан го принуди да заговори.

— Да не се състезаваме по обичайния начин — каза Дуротан, без дори да осъзнава откъде се бяха появили думите му. — Нека направим нещо съвсем различно от историята на орките.

Светлосивите очи на Оргрим проблеснаха, докато се навеждаше напред.

— Какво предлагаш?

— Нека сме приятели.

Тежката и мускулеста челюст на Оргрим увисна.

— Но… ние не сме от един клан! — Той отвърна с тон, който означаваше, че Дуротан все едно е предложил приятелство между велик черен вълк и кротък талбък 12 12 талбък — talbuk (англ.). — Б.пр. .

Дуротан махна пренебрежително с ръка.

— Ние не сме врагове — каза той. — Огледай се. Клановете се събират тук два пъти в годината и в това няма нищо лошо.

— Но… баща ми твърди, че точно защото се събираме толкова рядко, успяваме да запазим мира — продължи Оргрим.

Той сбърчи угрижено вежди. Разочарование вгорчи думите на Дуротан.

— Добре тогава. Помислих, че си по-смел от останалите, Оргрим от рода Дуумхамър, но не си по-добър от тях… Ти си плах и срамежлив и не желаеш да видиш възможностите отвъд общоприетите неща.

Думите дойдоха от сърцето му и, ако Дуротан ги беше премислял и планирал със седмици, нямаше да може да се изрази толкова добре. Кафявото лице на Оргрим потъмня, а очите му заискриха.

— Аз не съм страхливец! — изръмжа той. — Никога не отказвам предизвикателство, недодялан Фростулф!

Той се спусна към Дуротан, подкоси по-малкия орк и двамата се забъхтиха с юмруци, докато не се наложи да бъде доведен шаман, за да се погрижи за нараняванията им и да ги порицае за неуместното сбиване на свещена земя.

— Поривисто момче — скара се главният шаман на Фростулф, древна женска, която наричаха Майка Кашур. — Не си достатъчно голям, за да не те ступам като непослушно дете, млади Дуротан!

Шаманът, който се погрижи за Оргрим, мърмореше по подобен начин. Но макар че от носа му шуртеше кръв и той гледаше как шаманът лекува лошо порязване на кафявото тяло на Оргрим, Дуротан се усмихна. Оргрим улови погледа му и също му отвърна с усмивка.