Кристи Голден - Възходът на Ордата

Предизвикателството беше започнало. Последното предизвикателство, което беше много по-важно от съревнование по вдигане на камъни и при което никой не искаше да признае поражение… и с това да потвърди, че приятелството между младежи от различни кланове е погрешно. Дуротан предчувстваше, че точно това предизвикателство няма да свърши, докато единият от двамата загине… а може би нямаше да свърши дори тогава.

Дуротан тичаше, колкото позволяваха мощните му крака. Дишаше учестено, пот се стичаше по червеникавокафявата му кожа, но не спираше. Беше лято и широките му плоски крака бяха боси. Тревата под краката му беше мека и от време на време той стъпваше върху ярко виолетовите цветчета на дасанско цвете 14 14 дасанско цвете — dassan flower (англ.). — Б.пр. . Ароматът от нараненото растение, което по традиция се отглеждаше като лечебна билка, се понасяше във въздуха и го вдъхновяваше да тича още по-бързо и по-надалеч.

Сега той тичаше в единия край на гората Терокар и навлизаше в прохладната й сиво-зелена вътрешност. Трябваше да внимава да не се спъне в извитите корени на елегантните дървета, за да не забави крачка. Меки светлинки проблясваха сред зеленото сърце на гората и спокойствието, което излъчваха, бе в пълно противоречие с нуждата на Дуротан да победи. Той ускори темпото, прескачаше повалените дънери, покрити с мъх, и се навеждаше под ниските клони с грациозността на талбък. Черната му коса, дълга, гъста и разпиляна чак до средата на гърба му, се развяваше зад него. Белите му дробове и краката му го умоляваха да спре, но той стискаше зъби и игнорираше апела на тялото си. Той беше Фростулф, наследник на лидерски клан, и никой Блекрок не можеше да…

Дуротан чу нещо наподобяващо боен вик далеч зад него и сърцето му помръкна. Гласът на Оргрим, също като този на Дуротан, все още не стигаше за дълбокия рев, който отличаваше възрастния мъжки, но дори самият Дуротан трябваше да признае, че вече бе внушителен. Той напрегна краката си да се движат още по-бързо, но ги почувства тежки и неподвижни, сякаш бяха изваяни от камък. Той с ужас видя с крайчеца на окото си как Оргрим се появява в зрителното му поле и с един последен напън… го задминава.

Оркът Блекрок протегна ръка и се хвърли напред, успявайки да удари дънера в сечището, който двамата бяха определили за цел на състезанието. Удари го точно преди Дуротан. Оргрим направи още няколко крачки, сякаш веднъж задвижени, мощните му крака не можеха да спрат. Дуротан нямаше подобен проблем със своите. Наследникът на клана Фростулф залитна напред и почти се удържа. Той падна по лице на хладната и ароматна, покрита с мъх земя. Задъхан и с ясното съзнание, че трябва да се изправи и отново да предизвика Оргрим, той беше твърде изтощен да направи друго, освен да легне на горския килим, за да се възстанови.