Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Али се изчерви.

— Това е различно.

— Не и в очите на закона — порица го Рашид. — И двете защитават живота на шафитите, така че и двете са забранени.

Али нямаше какво да отговори на това. Фатумай все още го гледаше изпитателно. Нещо, наподобяващо състрадание, проблесна в кафявите й очи.

— Колко си млад — тихо отбеляза тя. — Много по-близо си по години до децата, които спят в съседната стая, отколкото до когото и да било от нас, предполагам. — Тя цъкна с език. — Почти ми е жал за теб, Ализейд ал Кахтани.

На Али това изобщо не му хареса.

— Какво искате от мен?

Нервите му започваха да го предават и гласът му потрепери.

Фатумай се усмихна.

— Искаме да ни помогнеш да спасим шафитите, разбира се. Най-добре, като възобновиш паричната си подкрепа възможно най-скоро.

Али не можеше да повярва на ушите си.

— Шегуваш се! Предполагаше се, че Анас купува храна и книги с парите, които му давах, не пушки и ками. Не може да очаквате, че ще ви дам и монета повече.

— Пълните кореми не означават нищо, ако не сме в състояние да защитим децата си от търговците на роби — сопна се Хано.

— А и така вече образоваме хората си, принц Ализейд — добави Фатумай. — Но за какво? На шафитите им е забранено да вършат каквато и да било квалифицирана работа; с малко повече късмет хората ни могат да се цанят като прислужници или робини в леглото. Имаш ли представа колко безнадежден прави това живота в Девабад? Никаква възможност за нещо по-хубаво, освен обещанието за Рая. Не ни е позволено да си тръгнем, не ни е позволено да работим, жените и децата ни може да бъдат законно откраднати от всеки чистокръвен, който заяви, че е техен роднина…

— Анас вече ми държа тази реч — прекъсна я Али, гласът му беше по-остър, отколкото беше възнамерявал. Ала тогава беше повярвал на Анас и знанието, че шейхът го беше излъгал, все още го нараняваше. — Съжалявам, но правех всичко по силите си, за да помогна на хората ви. — Беше самата истината. Беше дал на „Танзим” цяло състояние и дори сега тихичко отлагаше по-суровите ограничения, които баща му искаше да наложи върху шафитите. — Не знам какво повече очаквате.

— Влияние — заяви Рашид. — Шейхът не те вербува единствено заради парите ти. Шафитите имат нужда от застъпник в двореца, глас, който да брани правата им. А ти имаш нужда от нас, Ализейд. Знам, че се бавиш с нарежданията, които баща ти ти даде. Новите закони, които се предполага да наложиш? Да издириш предателя в редиците на Царската стража, откраднал онези зулфикари? — Бегла усмивка пробяга по устните му при тези думи. — Нека ти помогнем, братко Ализейд. Нека си помогнем един на друг.

Али поклати глава.

— За нищо на света.

— Това е загуба на време — заяви Хано. — Това келешче е гезирец… вероятно би оставил Девабад да изгори до основи, преди да се обърне срещу своите. — Очите му припламнаха и пръстите му отново се задържаха върху дръжката на ножа му. — Би трябвало просто да го убием. — В гласа му се прокрадна горчилка. — Нека Гасан научи какво е да изгубиш дете.

Али се дръпна сепнато назад, но Фатумай вече отхвърляше думите на Хано с махване на ръка.

— Искаш да кажеш да дадем на Гасан причина да избие и последния шафит в града. Не, не мисля, че ще направим това.

Откъм коридора отново долетя кашлицата на момчето. Звуците — тази раздираща, пропита с кръв кашлица, тъжните малки хлипове — режеха дълбоко и Али потръпна.

Това не убягна от вниманието на Рашид.

— За това има лекарство, между другото. В Девабад има няколко обучени от хората шафитски лекари, които биха могли да му помогнат, но уменията им не са евтини. Без твоята помощ не можем да си позволим лечението му. — Той вдигна ръце. — Не можем да си позволим да лекуваме когото и да било от тях.

Али сведе поглед. Откъде мога да съм сигурен, че няма да се отметнат и да похарчат всичко, което им дам, за оръжия. Вярвал бе на Анас много повече, отколкото на тези непознати, а ето че шейхът го беше измамил. Не можеше да рискува отново да предаде семейството си.

Една мишка претича покрай краката му и върху бузата му падна дъждовна капка от една дупка на тавана. Откъм съседната стая долиташе похъркването на децата, спящи в импровизираните си легла на пода. Али си спомни с чувство на вина за огромното си легло в двореца, което дори не използваше. То вероятно можеше да побере десет от тези деца.

— Не мога — каза дрезгаво. — Не мога да ви помогна.

Рашид реагира незабавно.

— Трябва да го направиш. Ти си Кахтани. Именно шафитите са причината предшествениците ти да дойдат в Девабад, причината сега пръстенът на Сулейман да принадлежи на семейството ти. Познаваш Свещената книга, Ализейд. Знаеш, че тя повелява да се застъпиш за правдата. Как можеш да твърдиш, че си Божи мъж, когато…