Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Ала Нахри знаеше, че езикът й звучи необикновено и загадъчно. Съвършено за един зар. Учуди се, че досега не й беше хрумнало да го използва.

Въпреки че би могла да изпее списъка си за пазаруване и никой не би разбрал, тя се придържаше към песните за зар, превеждайки от арабски на родния си език.

— Сах, афшин е-дев… — започна. — О, воин на джиновете, умоляваме те! Присъедини се към нас, успокой огньовете в ума на това момиче. — Тя затвори очи. — О, воине, ела при мен! Вак!

Капчица пот се търкулна по слепоочието й. В двора стана неприятно топло, притискащата се тълпа и пращенето на огъня започнаха да й идват в повече. Държеше очите си затворени и се полюляваше, оставяйки движението на кърпата около главата й да вее на лицето й.

— Велики пазителю, ела и ни защити. Бди над Басима, сякаш…

Ниско ахване я стресна и тя отвори очи. Басима беше престанала да танцува; крайниците й бяха замръзнали, стъкленият й поглед беше прикован в нея. Очевидно уплашена, Шамс пропусна един удар на тарамбуката си.

Боейки се да не изгуби множеството, Нахри удари дайрето в бедрото си, молейки се безмълвно Шамс да последва примера й. Усмихна се на Басима и взе кандилото с тамян, надявайки се мускусната миризма да я накара да се отпусне. Може би беше време да приключват.

— О, воине — запя тя по-тихо, връщайки се към арабския. — Ти ли си този, който спи в ума на нежната ни Басима?

Басима потръпна; пот се лееше по лицето й. Дошла по-близо, Нахри видя, че празното изражение в очите й бе изместено от нещо, което повече приличаше на страх. Мъничко стресната, тя посегна към ръката на момичето.

Басима примига и очите й се присвиха, приковавайки се в Нахри с почти свирепо любопитство.

КОЯ СИ ТИ?

Нахри пребледня и пусна ръката й. Устните на Басима не бяха помръднали, ала тя чу въпроса така ясно, сякаш бе изкрещян в ухото й.

А после мигът отмина. Басима тръсна глава, празното изражение се завърна, докато тя се мъчеше да затанцува отново. Сепната, Нахри направи няколко крачки назад. Студена пот изби по кожата й.

Рана беше до рамото й.

— Нахри?

— Чу ли това? — прошепна тя.

Рана повдигна вежди.

— Какво да съм чула?

Не ставай глупачка. Нахри поклати глава, чувствайки се нелепо.

— Нищо. — След това повиши глас и се обърна към събралите се. — Всичката слава на Всемогъщия — каза, мъчейки се да не заеква. — О, воине, благодарим ти. — Даде знак на момичето, което държеше пилето. — Моля те, приеми приношението ни и бъди в мир със скъпата Басима.

С разтреперени ръце, тя вдигна пилето над една очукана каменна купа и прошепна молитва, преди да му пререже гърлото. Кръв шурна в купата, оплисквайки краката й.

Лелята на Басима отнесе пилето, за да бъде сготвено, ала работата на Нахри далеч не бе свършила.

— Сок от тамаринд за госта ни — поиска тя. — Джиновете обичат киселото.

Заповяда си да се усмихне и опита да се отпусне.

Шамс донесе малка чаша, пълна с тъмния сок.

— Добре ли си, кодия?

— Слава на Бога — отвърна Нахри. — Просто съм уморена. Ще раздадеш ли храната с Рана?

— Разбира се.

Басима все още се полюляваше; очите й бяха притворени, върху лицето й играеше унесена усмивка.

— Пий, дете. — Нахри й подаде чашата. — Това ще достави удоволствие на твоя джин.

Момичето стисна чашата, разливайки поне половината от сока по лицето си. Направи жест към майка си, издавайки нисък, гърлен звук.

— Да, хабибти [8] Скъпа (арабски). — Б.пр. .

Нахри помилва косата й, опитвайки се да я успокои. Детето все още беше нестабилно, ала умът му като че ли не беше толкова трескав. Един Бог знаеше колко дълго щеше да трае това. Даде знак на майка й да се приближи и сплете ръцете им.

В очите на по-възрастната жена имаше сълзи.

— Излекувана ли е? Джинът ще я остави ли на мира?

Нахри се поколеба.

— Сега и двамата са доволни, но джинът е силен и вероятно е с нея от раждането й. За едно толкова крехко създание… — Тя стисна ръката на Басима. — За нея вероятно е било по-лесно да се подчини на желанията му.

— Какво означава това? — Гласът на другата жена се прекърши.

— Състоянието на дъщеря ти е по Божията воля. Джинът ще я пази в безопасност, ще й даде богат вътрешен живот — излъга Нахри, надявайки се думите й да донесат малко утеха на жената. — Грижи се и двамата да бъдат доволни. Нека остане с теб и съпруга ти, давайте й да прави нещо с ръцете си.

— Тя… тя ще проговори ли някога?

Нахри извърна поглед.

— Ако е рекъл Бог.