Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Якуб побутна хаванчето настрани, сумтейки недоволно, и се обърна към задния ъгъл, където държеше спечеленото.

— Ще ми се да престанеш да се правиш на Моше бен Маймон [5] Известен еврейски философ, лекар и равин. — Б.пр. и да си намериш съпруг. Все още не си твърде стара.

Той извади сандъка; пантите изскърцаха, когато повдигна очукания капак.

Нахри се засмя.

— Ако можеш да намериш някой, който е съгласен да се омъжи за такава като мен, ще вземеш занаята на всички сватовници в Кайро. — Тя зарови из сбирщината книги, рецепти и стъкленици на тезгяха, търсейки малката емайлова кутийка, в която Якуб държеше сусамовите бонбони за внуците си; най-сетне я откри под един прашен тефтер. — Освен това — продължи, вземайки си два бонбона — нашето партньорство ми харесва.

Той й подаде малка кесия. По тежестта й Нахри разбра, че вътре има повече от обичайния й дял. Понечи да възрази, но той я прекъсна.

— Стой настрани от мъже като тях, Нахри. Опасно е.

— Защо? Сега франките са на власт. — Задъвка бонбона, обзета от внезапно любопитство. — Вярно ли е, че жените на франките се разхождат голи по улиците?

Аптекарят поклати глава, свикнал с нейните неуместни приказки.

— Френски, дете, не франкски. И Бог да те пази от това да чуваш подобна порочност.

— Абу Тала казва, че предводителят им имал кози крака.

— Абу Тала да си гледа поправянето на обувки… И недей да сменяш темата — рече той подразнено. — Опитвам се да те предупредя.

— Да ме предупредиш? Защо? Никога не съм дори разговаряла с някой от франките.

Не че не се беше опитвала. Пробвала бе да продаде някой от амулетите си на малцината френски войници, които беше срещнала, и те до един се бяха отдръпнали така, сякаш беше някаква змия, правейки пренебрежителни забележки за дрехите й на странния си език.

Якуб впи очи в нейните.

— Ти си млада — каза тихо. — Нямаш представа какво се случва с хора като нас по време на война. Хора, които са различни. Трябва да държиш главата си наведена. Или още по-добре, да се махнеш. Какво стана с онези твои планове за Истанбул?

След като преброи спестяванията си тази сутрин, дори самото споменаване на града бе достатъчно, за да я изпълни с горчивина.

— Нали каза, че било глупаво — напомни му. — Че никой лекар не би взел жена за чирак.

— Можеш да станеш акушерка. Вече си израждала бебета. Би могла да отидеш на изток, далече от тази война. Бейрут може би.

— Звучиш така, сякаш нямаш търпение да се отървеш от мен.

Якуб докосна ръката й, кафявите му очи бяха загрижени.

— Нямам търпение да те видя в безопасност . Нямаш нито семейство, нито съпруг, които да се грижат за теб, да те защитят, да…

Нахри настръхна.

— И сама мога да се грижа за себе си.

— … Да те съветват да не правиш опасни неща — довърши той, измервайки я с поглед. — Неща като това да провеждаш зарове.

А! Нахри потръпна.

— Надявах се, че няма да научиш за тях.

— Значи, си глупачка. Не бива да се замесваш в тази южняшка магия. — Той махна с ръка зад нея. — Дай ми една тенекия.

Нахри взе една от лавицата и му я подхвърли малко по-силно, отколкото беше необходимо.

— В това няма никаква „магия” — отвърна. — Безвредно е.

— Безвредно! — изсумтя Якуб, докато пълнеше тенекиената кутия с чай. — Чувал съм слухове за тези зарове… кръвни жертвоприношения, опити за прогонване на джинове…

— Целта не е да бъдат прогонени — поправи го Нахри нехайно. — По-скоро опит за сключване на мир.

Той се взря в нея с изражение на безкрайно раздразнение.

— Не би трябвало да се опитваш да правиш каквото и да било с джинове! — Поклати глава и като затвори капака на кутията, втри горещ восък по ръбовете. — Играеш си с неща, които не разбираш, Нахри. Това не са твоите традиции. Ако не внимаваш, някой демон ще грабне душата ти.

Нахри бе странно трогната от неговата загриженост — само като си помислеше, че едва преди няколко години той я беше отхвърлил като измамница с черно сърце.

— Дядо — започна, опитвайки се да звучи по-уважително. — Недей да се тревожиш. Няма никаква магия, кълна се. — Виждайки съмнението върху лицето му, реши да бъде по-откровена. — Всичко това са глупости. Няма никаква магия, никакви джинове, никакви духове, които чакат, за да ни изядат. Достатъчно отдавна правя номерата си, за да знам, че нищо от това не е истинско.

Той помълча за миг.

— Нещата, които съм те виждал да правиш…

— Може би просто съм по-добра мошеничка от останалите — прекъсна го Нахри, надявайки се да уталожи страха, който видя върху лицето му. Не биваше да подплаши единствения си приятел просто защото притежаваше няколко странни умения.