Шеннон Чакраборти: Град от месинг

Аптеката на Якуб се намираше в края на уличката, свряна между една полусрутена сергия за плодове и пекарна за хляб. Никой не знаеше какво бе накарало възрастния еврейски фармацевт да се установи в такова западнало място. Повечето хора, които живееха на нейната уличка, бяха отчаяни: проститутки, наркомани и боклукчии. Якуб се беше нанесъл тихичко преди няколко години, настанявайки семейството си на горните етажи на най-чистата постройка. Съседите се разприказваха, пръскайки слухове за дългове от хазарт и пиянство, или още по-мрачни обвинения, че синът му бил убил мюсюлманин, или пък че Якуб бил вземал кръв и течности от полумъртвите наркомани от уличката. Нахри мислеше, че всичко това са глупости, но не смееше да попита. Не задаваше въпроси за миналото му, а той не питаше как една бивша джебчийка може да диагностицира болести по-добре от личния лечител на султана. Странното им партньорство почиваше върху избягването на тези две теми.

Влезе в аптеката, заобикаляйки бързо очуканото звънче, целящо да оповести появата на клиенти. Претъпкан с какво ли не и невъобразимо хаотичен, дюкянът на Якуб беше любимото й място на света. Най-разнообразни дървени полици, отрупани с прашни стъкленици, мънички тръстикови кошници и напукани керамични делви покриваха стените. Нанизи сушени билки, животински части и предмети, които тя не можеше да определи, висяха от тавана, докато амфори от бяла глина се бореха за малкото пространство на пода. Якуб познаваше стоката си като петте си пръста и да слуша разказите му за древни магии или индийските земи на лютивите подправки я пренасяше в светове, които едва можеше да си представи.

Аптекарят се беше навел над работната си маса и приготвяше смеска, от която се носеше остра, неприятна миризма. Нахри се усмихна при вида на стареца с още по-старите му инструменти. Само хаванчето изглеждаше така, сякаш бе от времето на Салах ад-Дин.

— Сабах ал-хаир — поздрави го тя.

Якуб издаде стреснат звук и изправи глава, удряйки челото си в един наниз чесън.

— Сабах ал-нуур [3] Добро утро; Добро да бъде (арабски). — Б.пр. . Не може ли да вдигнеш някакъв шум, когато влизаш. Изкара ми акъла.

Нахри се ухили.

— Приятно ми е да те изненадвам.

Якуб изпръхтя.

— Да се промъкваш тайно и да ме стряскаш, искаш да кажеш. С всеки изминал ден все повече заприличваш на дявола.

— Ама че нелюбезна забележка за някой, благодарение на когото тази сутрин спечели малко състояние.

Нахри се оттласна от тезгяха, за да седне отгоре му.

— Състояние? Така ли наричаш двама каращи се османски сановници, заблъскали по вратата ми призори. Жена ми замалко да получи удар.

— Ами купи й някое бижу с парите.

Якуб поклати глава.

— И амбра! Късмет имаш, че изобщо ми се намираше! Какво, не можа да го убедиш просто да боядиса вратата си в разтопено злато?

Нахри сви рамене и като взе едно от бурканчетата до лакътя му, го подуши леко.

— Изглеждаха така, сякаш могат да си го позволят.

— По-младият имаше доста неща да каже за теб.

— Е, не може да угодиш на всички.

Нахри взе друг буркан, докато гледаше как той добавя няколко ядки от лаково дърво в хаванчето си.

Якуб остави с въздишка чукалото и протегна ръка за буркана, който тя му върна неохотно.

— Какво приготвяш?

— Това? — Той отново се залови да стрива ядките. — Лапа за жената на обущаря. Вие й се свят.

Нахри го погледа още миг.

— Това няма да помогне.

— Нима? Кажи ми отново, доктор Нахри, при кого се обучава?

Нахри се усмихна; Якуб ненавиждаше, когато тя правеше така. Отново се обърна към полиците, оглеждайки се за познатото гърненце. В аптеката цареше бъркотия, хаос от ненадписани бурканчета и продукти, които сякаш сами се местеха.

— Бременна е — каза през рамо и взе една стъкленица с ментово масло, бутайки паяка, който пълзеше отгоре й.

— Бременна? Съпругът й не каза нищо.

Нахри побутна стъкленицата към него и добави безформен корен от джинджифил.

— Рано е. Вероятно все още не знаят.

Якуб я изгледа остро.

— Но ти знаеш?

— В името на Всемилостивия, нима ти не знаеш? Тя повръща достатъчно шумно, за да събуди Шейтана [4] В ислямската митология аналог на Дявола. — Б.пр. , проклет да бъде. С мъжа си имат шест деца. Човек би си помислил, че досега би трябвало да знаят признаците. — Усмихна се, опитвайки се да го убеди. — Направи й чай от тези.

— Не съм я чул.

— Е, дядо, ти и мен не ме чу да влизам. Може би причината е в твоите уши.