Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Той поклати глава.

— Джинове все пак съществуват. И демони. Дори учените казват така.

— Е, учените грешат. Досега никой дух не се е опитал да ме нападне.

— Това е ужасно арогантно, Нахри. Богохулно дори. — Якуб изглеждаше стреснат. — Само един глупак би говорил по този начин.

Нахри вирна предизвикателно брадичка.

— Джиновете не съществуват.

Той въздъхна.

— Никой не може да каже, че не се опитах. — Побутна тенекиената кутия към нея. — Дай го на обущаря, когато си тръгнеш.

Нахри се оттласна от масата.

— Утре ще правиш опис на стоките си, нали?

Може и да беше арогантна, но рядко пропускаше възможност да научи повече за аптеката. Благодарение на познанията на Якуб собствените й способности в лечението бяха напреднали сериозно.

— Да, но ела рано. Чака ни много работа.

Тя кимна.

— А сега върви да си купиш шишче. — Якуб кимна към кесията. — Кожа и кости си. Джиновете ще искат нещо повече за хапване, ако дойдат за теб.

Докато Нахри стигне в квартала, където щеше да се състои зарът, слънцето вече потъваше зад множеството каменни минарета и къщи от пръстени тухли. Потъна зад далечната пустиня и ниският глас на един мюезин призова правоверните на вечерна молитва. Нахри поспря, дезориентирана за миг от липсата на светлина. Кварталът се намираше в южната част на Кайро, сгушен между останките на древните хълмове на Фустат и Мукатам, и не беше място, което й беше добре познато.

Пилето, което носеше, се възползва от разсейването й, за да я срита в ребрата, и Нахри изруга, докато минаваше покрай слаб мъж, който балансираше дъска с хляб на главата си, избягвайки на косъм сблъсък с групичка кискащи се дечурлига. Проправи си път между увеличаващата се купчина обувки пред една и бездруго пълна до пръсване джамия. Кварталът беше претъпкан; френското нашествие почти не бе намалило притока на хора, които прииждаха в Кайро от провинцията. Новодошлите пристигаха само с дрехите на гърба си и традициите на своите предшественици: традиции нерядко обявявани за греховни от някои от по-раздразнените имами на града.

Заровете определено бяха обявени за такива. Също като магиите, мнозина в Кайро вярваха в обладаването от духове; те бяха виновни за какво ли не — от помятането на млада булка до деменцията на старица. Церемониите зар целяха да умилостивят духа и да изцелят болната жена. И макар че Нахри не вярваше в обладаване от духове, кошницата с монети и безплатното ядене, които получаваше кодията — жената, водеща церемонията, — бяха прекалено съблазнителни, за да се откаже от тях. И след като тайничко беше наблюдавала редица такива церемонии, бе започнала сама да води своя собствена, крайно съкратена версия.

Тази вечер щеше да води третия си зар. Беше се срещнала с една от лелите на засегнатото момиче миналата седмица и се беше съгласила да проведе церемонията в един изоставен двор близо до дома им. Докато пристигне, музикантките й, Шамс и Рана, вече я чакаха.

Нахри ги поздрави топло. Дворът беше преметен и чист и в средата му беше сложена тясна маса, покрита с бял плат. В двата й края имаше бакърени подноси, отрупани с бадеми, портокали и фурми. Беше се събрала немалка групичка хора, женските роднини на момичето, както и десетина любопитни съседки. Макар всички да изглеждаха бедни, никой не смееше да дойде на зар с празни ръце. Печалбата щеше да си я бива.

Нахри кимна на две момиченца. Все още достатъчно малки, та всичко това да им се струва страшно вълнуващо, те се втурнаха към нея с нетърпеливи личица. Нахри коленичи и сложи пилето, което носеше, в ръцете на по-голямото момиченце.

— Дръж го здраво, става ли? — помоли Нахри.

Момиченцето кимна с важен вид и Нахри подаде кошницата на другото. То беше същинско съкровище — с големи тъмни очи и къдрава коса, прибрана на рошави плитки. Никой не би могъл да му устои. Нахри намигна.

— Погрижи се всички да пуснат нещо в кошницата.

Подръпна една от плитките му и отпрати момиченцата с махване на ръка, преди да насочи вниманието си към причината да бъде тук.

Името на болната беше Басима. Изглеждаше на около дванайсет години и беше облечена в дълга бяла рокля. Нахри загледа как една по-възрастна жена се опитва да завърже бял шал около косата й. Басима се съпротивляваше; очите й бяха обезумели, ръцете й се размахваха необуздано. Нахри видя, че връхчетата им бяха зачервени и разранени, там, където беше изгризала ноктите си. Страх и тревога струяха от кожата й, черни струйки от каял [6] Традиционен молив за очи, датиращ още от Древен Египет. — Б.пр. се стичаха по бузите й там, където се беше опитала да го изтрие от очите си.