Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Нахри виждаше алената птица, очертана на фона на планините; не се беше отдалечила кой знае колко, но изведнъж се издигна рязко в небето, пляскайки трескаво с крила. Пред очите на Нахри създанието започна да пада; закрепи се за миг, надавайки писък, който бе по-скоро уплашен, отколкото триумфиращ, а после отново запропада, премятайки се във въздуха, докато не се сгромоляса върху замръзналата земя.

Силата на далечния удар беше такава, че тътенът разтърси тялото на Нахри. Прииска й се да изпищи. Нищо не би могло да преживее подобен удар.

Не остави коня си да забави крачка, докато не стигнаха плиткия кратер, който тялото на птицата рух бе издълбало в земята. Опита се да бъде силна, но трябваше да извърне очи от мъртвия кон на Дара. Подплашен, нейният кон се задърпа. Нахри го овладя с усилие, докато се приближаваше до огромното тяло на птицата рух. То се извисяваше над тях, едното му масивно крило лежеше смачкано под него. Искрящите му пера бяха два пъти по-дълги от Нахри.

Тя обиколи тялото на птицата, ала Дара не се виждаше никъде. Нахри преглътна един хлип. Наистина ли птицата го беше изяла? Може би беше по-бърза смърт от това да се разбие в земята, но…

Студено, остро чувство я проряза и тя се олюля, залята от емоция. Зърна превитата глава на птицата, от чиято черна паст се лееше кръв. Гледката я изпълни с ярост, измествайки скръбта и отчаянието. Тя сграбчи камата си, надвита от ирационално желание да избоде очите и да пререже гърлото на птицата.

Шията на създанието потръпна.

Нахри подскочи и конят й се дръпна назад. Стисна здраво юздите, готова да побегне, а после вратът на птицата рух потръпна отново… не, изду се , сякаш вътре имаше нещо.

Нахри вече беше скочила от коня, когато тъмно острие се показа от шията на птицата рух, изрязвайки дълъг вертикален отвор, преди да тупне на земята. Дара го последва, изхвърлен от струя черна кръв. Рухна на колене.

— Дара!

Нахри се втурна и коленичи, обвивайки ръце около него, преди умът й да настигне действията й. Горещата кръв на птицата рух напои дрехите й.

— Аз… — Той изплю храчка черна кръв, преди да се освободи от ръцете на Нахри и да се изправи с усилие на крака. Избърса кръвта от очите си с треперещи ръце. — Огън — изхриптя. — Нуждая се от огън.

Нахри се огледа наоколо, ала земята беше покрита с мокър сняг и никъде не се виждаха клони.

— Какво да направя? — извика, докато девът се бореше за въздух. Той отново рухна на земята. — Дара!

Нахри посегна към него.

— Не. Не ме докосвай…

Той заби пръсти в земята, изпращайки искри, които бързо бяха угасени от ледената пръст. Ужасяващо хъхрене се откъсна от устата му.

Нахри допълзя по-близо, въпреки предупреждението му, копнеейки да направи нещо, докато дълбока тръпка разтърсваше тялото му.

— Нека те изцеля.

Той блъсна ръката й настрани.

— Не. Ифритите…

— Наоколо няма никакви ифрити!

Капки пепел се търкулнаха по лицето му. Преди Нахри да успее отново да посегне към него, той изкрещя.

За миг сякаш цялото му тяло се превърна в дим. Очите му помътняха и пред погледите и на двамата ръцете му за миг станаха прозрачни. И макар че Нахри не знаеше нищо за телата на девите, по паниката върху лицето му се досети, че това не е нормално.

— Създателю, не — прошепна той, взирайки се с ужас в ръцете си. — Не сега… — Вдигна поглед към Нахри, върху лицето му имаше смесица от страх и тъга. — О, малка крадло, толкова съжалявам.

Едва се беше извинил, когато цялото му тяло потрепери като пара и той се свлече на земята.

— Дара! — Нахри, чиито инстинкти се задействаха, коленичи до него и го прегледа. Не видя нищо освен лъскава черна кръв, дали неговата, или на птицата рух, нямаше представа. — Дара, кажи нещо! — умоляваше тя. — Кажи ми какво да сторя!

Опита се да разтвори робата му, надявайки се да открие някаква рана, която да излекува.

Ръбът на дрехата се изрони в пепел. Нахри ахна, опитвайки се да не изпадне в паника, докато кожата на Дара приемаше същия цвят. Нима щеше да се превърне в прах в ръцете й?

Кожата му стана плътна за миг, но тялото му олекна. Клепачите му се затвориха и Нахри се вледени.

— Не.

Тя отмахна пепелта от затворените му очи. Не и по този начин, не и след всичко, което преживяхме. Умът й заработи трескаво, мъчейки се да си спомни дали не й беше казал нещо полезно за целителните умения на Нахидите.

Беше казал, че можели да развалят действието на отрови и проклятия, това си спомняше. Ала не й беше казал как. Дали имаха свои собствени лекарства, свои собствени магии? Или го правеха само с допир?