Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Не се тревожи за мен.

И преди да успее да възрази, той плесна коня й по задницата. Нахри почувства топлината на ръката му през седлото си; животното изцвили недоволно и се втурна към гората.

Нахри се наведе напред; едната й ръка стискаше седлото, другата бе заровена във влажната грива на коня. Трябваше да повика на помощ цялата сила на волята си, за да не изпищи. Тялото й подскачаше необуздано и тя стисна крака, надявайки се отчаяно да не бъде хвърлена от седлото. Зърна за миг земята, носеща се под тях, преди да затвори здраво очи.

Протяжен вик разцепи въздуха, толкова пронизителен, че сякаш я поряза. Неспособна да запуши уши, Нахри можеше единствено да се моли. О, Всемилостиви — умоляваше тя, — моля те, не позволявай това нещо да ме изяде. Беше преживяла среща с ифрит, който можеше да обладава телата, прегладнели гули и обезумял дев. Всичко това не можеше да свърши в стомаха на гигантски гълъб.

Вдигна очи от гривата на коня, ала гората изобщо не изглеждаше по-близо. Копитата на коня думкаха по земята и тя чуваше запъхтяното му дишане. Ала къде беше Дара?

Птицата рух изпищя отново, звучеше яростна. Притеснена за Дара, Нахри пренебрегна предупреждението му и погледна назад.

— Бог да ми е на помощ.

Прошепнатата молитва изскочи неканена от устните й при вида на птицата рух. Изведнъж разбра защо никога не бе чувала за тях.

Никой, който ги бе срещал, не бе оцелял, за да разкаже за това.

Размери на камила беше повече от меко казано; по-едра от магазина на Якуб и с крила, които, разперени, биха покрили цялата й улица в Кайро, чудовищната птица вероятно би могла да излапа цяла камила наведнъж. Имаше абаносови очи с размерите на подноси и искрящи пера с цвета на мокра кръв. Дългата й черна човка завършваше с остро извит връх. Спокойно би могла да я погълне цяла и се приближаваше. Невъзможно бе да се добере до гората навреме.

Изведнъж Дара изникна зад нея. Беше застопорил ботушите си в стремената, почти изправен в седлото, извърнат с лице към птицата рух. Опъна тетивата на лъка си, освобождавайки стрела, която се заби под окото й. Птицата рух отметна глава назад и отново изпищя. От тялото й стърчаха поне половин дузина стрели, но изобщо не я бяха забавили. Дара я простреля в лицето още два пъти, докато тя се спускаше към него, протегнала масивните си хищни нокти.

— Дара! — изпищя Нахри, когато той свърна рязко на изток.

Птицата рух го последва — очевидно предпочиташе безразсъдния дев пред бягащото човешко същество.

Малко беше вероятно да я чуе над освирепелите писъци на птицата, ала въпреки това Нахри викна:

— Отиваш в погрешната посока!

На изток нямаше нищо, освен равнини… смъртта ли си търсеше?

Дара простреля създанието още веднъж, а после захвърли лъка и колчана. Приклекна върху седлото и закрепи меча до гърдите си с една ръка.

Птицата рух изкрещя триумфално, докато се приближаваше до него. Разпери широко хищните си нокти.

— Не! — изпищя Нахри, когато птицата сграбчи коня и Дара с лекотата, с която орел би сграбчил мишка.

Издигна се във въздуха, докато конят цвилеше и риташе, и свърна обратно на юг.

Нахри дръпна силно юздите, за да накара препускащия си жребец да се обърне. Животното се изправи на задни крака, мъчейки се да я хвърли, но тя се задържа, принуждавайки го да се обърне.

— Яла [19] Хайде, давай (арабски). — Б.пр. *, давай! Давай! — изкрещя, минавайки на арабски в паниката си.

Смушка го силно и животното препусна след птицата рух.

Тя се отдалечаваше, стиснала Дара в ноктите си. Отново изпищя и подхвърли Дара и коня високо във въздуха. Устата й се отвори широко.

Бяха само секунди, ала мигът между това да види как Дара полита във въздуха и как изчезва като че ли трая цяла вечност, карайки нещо да се сгърчи дълбоко в гърдите й. Птицата рух улови коня с единия си крак, но от дева нямаше и помен.

Нахри обходи небето с поглед, очаквайки го да се появи отново, да изникне от нищото като виното, което измагьосваше. Това беше Дара, магическото създание, което се придвижваше с пясъчни бури и я бе спасило от гулите. Несъмнено имаше план; не можеше просто да изчезне в гушата на някаква кръвожадна птица.

Ала той не се появи отново.

Сълзи опариха очите на Нахри, умът й знаеше онова, което сърцето й отказваше да приеме. Конят й забави крачка, инатейки се въпреки смушкванията й. Животното очевидно притежаваше повече здрав разум от нея; единственото, което можеха да сторят, бе да се превърнат в десерт за птицата рух.