Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Прости ми за прекъсването. — Тя пристъпи навътре в стаята. — Дойдохме, за да се уверим, че дворът не те е погълнал жив, но очевидно не се нуждаеш от помощ. — Тя се отпусна върху леглото му и подритна с гримаса одеялото, сгънато грижливо на пода. — Не ми казвай, че си спал на пода, Ализейд.

— Аз…

Втората част на онова „ние” влезе в стаята, преди Али да успее да довърши възражението си. Мунтадир имаше още по-размъкнат вид от обикновено, дишдашата му беше разкопчана на врата, а къдравата му коса — непокрита. Ухили се на гледката пред себе си.

— Две? Не мислиш ли, че ще е по-добре да го даваш по-кротко, Зейди?

Али се радваше, че брат му и сестра му се забавляват за негова сметка.

— Не е това — сопна се. — Не съм ги викал тук!

— Не? — Развеселеността се отцеди от лицето на Мунтадир и той погледна към куртизанките, коленичили на пода. — Станете, моля ви. Няма нужда от това.

— Мир вам, емире — промълвиха куртизанките, докато се изправяха.

— И вам. — Мунтадир се усмихна, ала усмивката не стигна до очите му. — Знам, че аз потиснах желанието си да го направя, така че, кажете ми… кой поиска малкият ми брат да получи толкова приятно посрещане у дома?

Двете жени се спогледаха, игривото им държание си беше отишло. Най-сетне куртизанката дева проговори с колеблив глас:

— Великият везир.

Обзет от мигновен гняв, Али отвори уста, но Мунтадир вдигна ръка и го прекъсна.

— Моля ви, благодарете на Каве за жеста, но се боя, че ще се наложи да ви прекъсна. — Той кимна към вратата. — Можете да си вървите.

С няколко приглушени селяма двете жени побързаха да излязат от стаята.

Мунтадир погледна към сестра им.

— Зейнаб, ще ни извиниш ли? Мисля, че с Али трябва да си поприказваме.

— Израснал е в Цитадела, пълна с мъже, Диру… мисля, че вече е водил „онзи разговор”. — Зейнаб се засмя на шегата си, но се надигна от леглото, без да обръща внимание на подразнения поглед, който Али й хвърли. Докато минаваше покрай него, го докосна по рамото. — Опитай се да не се забъркваш в неприятности, Али. Изчакай поне седмица, преди да започнеш каквато и да било свещена война. И се отбивай да ме видиш — подхвърли през рамо, докато отиваше към градината. — Очаквам да дойдеш да ме слушаш как клюкарствам поне веднъж седмично.

Без да обръща внимание на думите й, Али начаса се отправи към вратата, отвеждаща към двореца.

— Ще ме извиниш ли, ахи. Очевидно трябва да си поприказвам с великия везир.

Мунтадир се изстъпи пред него.

— И какво ще му кажеш?

— Да задържи огнепоклонническите си курви за себе си!

Тъмните вежди на Мунтадир подскочиха.

— И какво смяташ, че ще последва? Младият син на царя, за когото вече се говори, че е религиозен фанатик, хока един от най-уважаваните деви в града, мъж, който от десетилетия служи вярно на баща му? И защо… заради подарък, който повечето млади мъже биха приели на драго сърце?

— Аз не съм такъв и Каве знае…

— Да, така е — съгласи се Мунтадир. — Много добре го знае и съм сигурен, че се е погрижил да се намира на място, където ще има предостатъчно свидетели на сцената, която си готов да направиш.

Али се сепна.

— Какво казваш?

Брат му го изгледа мрачно.

— Че се опитва да те разстрои, Али. Иска те далече от абба, по възможност далече от Девабад и обратно в Ам Гезира, откъдето не би могъл да навредиш на хората му.

Али разпери ръце.

— Нищо не съм направил на хората му!

— Засега. — Мунтадир скръсти ръце на гърдите си. — Ала вие, религиозните типове, не криете чувствата си към девите. Каве се страхува от теб; вероятно смята, че присъствието ти тук е заплаха. Че ще превърнеш Царската стража в някакъв блюстител на морала и ще ги накараш да бият всички мъже, белязани с пепел. — Мунтадир сви рамене. — Честно казано, не го виня; девите обикновено си патят, когато хора като теб се доберат до властта.

Али се облегна на писалището, поразен от думите на брат си. И така вече се опитваше да замести Уаджид, докато криеше, че е замесен с „Танзим”. Не мислеше, че точно сега е в състояние да мери политически сили с един обзет от параноя Каве.

Разтърка слепоочията си.

— Какво да правя?

Мунтадир седна на прозореца.

— Би могъл да се опиташ да преспиш със следващата куртизанка, която ти изпрати — подхвърли с усмивка. — О, хайде де, Зейди, не ме гледай по този начин. Така със сигурност ще хванеш Каве неподготвен. — Мунтадир завъртя разсеяно малко пламъче около пръсти си. — Докато не те обвини в двуличие, разбира се.