Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Брат му и сестра му може и да се бяха опитали да му намерят простички покои, но това си оставаше дворцов апартамент, двойно по-голям от казарменото помещение, което някога беше делил с две дузини младши кадети. Спалнята беше семпла, но просторна, съдържаща прекалено меко легло и сандъка с нещата му, който беше донесъл от Цитаделата, долепен до стената. Към спалнята имаше кабинет с рафтове по стените, които вече бяха наполовина пълни — лесният достъп до Царската библиотека бе един от плюсовете на живота в двореца, от които Али възнамеряваше да се възползва.

Влезе в стаята и си събу сандалите. Апартаментът му гледаше към най-дивата част на градините на харема, зелена джунгла с кряскащи маймуни и цвърчащи индийски скорци. Покрит мраморен павилион с люлки гледаше към хладните бурни води на канала.

Али разви тюрбана си. Светлината на късния следобед се процеждаше през тънките ленени завеси; слава богу, беше тихо. Той прекоси килима и отиде до писалището, където се зае да прегледа купчините книжа: доклади за престъпления, искания за изземване, покани за безброй приеми, на които нямаше никакво намерение да присъства, странно лични бележки, молещи за услуги, за прошки… Али ги преся набързо, изхвърляйки всичко, което му се стори ненужно или нелепо, и подреждайки останалото.

Блещукането на канала привлече погледа му, изкушавайки го. Въпреки че майка му го беше научила да плува като дете, бяха минали години, откакто го беше правил за последно, срамуващ се да прави нещо, толкова силно свързано с аяанлийците… и на което мнозина в племето на баща му гледаха с отвращение и ужас.

Само че тук нямаше кой да го види. Али разхлаби яката си и посегна към ръба на ризата си, докато отиваше към павилиона.

А после се закова на място. Отстъпи назад, за да погледне отново през отворения свод, който водеше в съседната стая, ала очите му не го бяха излъгали.

В леглото му имаше две жени.

Те избухнаха в смях.

— Мисля, че най-сетне ни забеляза — заяви едната с широка усмивка.

Лежеше по корем, кръстосала деликатните си глезени над себе си. Али плъзна очи по пластовете на тънките й поли, по меките й извивки и тъмната коса, преди да побърза да прикове поглед в лицето й.

Не че това помогна; беше красива. Шафит; личеше си по заоблените й уши и мургавата кожа. Очите й бяха очертани с каял и грееха развеселено. Надигна се от леглото и звънчетата около глезените й задрънчаха, докато се приближаваше. Прехапа начервените си устни и сърцето на Али заби учестено.

— Започвахме да се чудим колко дълго ще ви отнеме да вдигнете поглед от всички онези хартии — закачи го тя.

Ето че беше пред него и пръстите й се плъзнаха от вътрешната страна на китката му.

Али преглътна.

— Мисля, че е станала някаква грешка.

Тя отново се усмихна.

— Няма никаква грешка, принце. Бяхме изпратени, за да ви приветстваме както трябва в двореца.

Тя посегна към възела на пояса му.

Али отстъпи назад толкова бързо, че едва не се препъна.

— Моля те… не е необходимо.

— О, Лийна, стига си плашила момчето.

Другата жена се изправи и пристъпи в светлината на слънцето. Али се вледени, жарта, която се беше мъчил да овладее, се изпари моментално.

Беше една от куртизанките деви от таверната на Туран.

Тя пристъпи напред много по-изящно от шафитското момиче, влажните й черни очи бяха приковани в лицето му. В тях като че ли нямаше никакво разпознаване, ала спомените от онази нощ заляха Али като вълна: опушената таверна, острието, изскочило от гърлото на стража, ръката на Анас върху рамото му.

Начинът, по който писъкът му беше секнал рязко на арената.

Погледът на куртизанката се плъзна по него.

— Харесвам го — каза тя на другата жена. — Изглежда по-сладък, отколкото го описват. — Усмихна му се нежно. Нямаше я смеещата се жена, която бе излязла, за да се позабавлява с приятелките си; сега просто си вършеше работата. — Няма защо да бъдете толкова нервен, принце — добави меко. — Господарят ни иска единствено да останете доволен.

Думите й прорязаха мъглата от страх и желание, обгърнали ума на Али, но преди да успее да я попита каквото и да било, откъм павилиона се разнесе друг женски смях… смях, който Али прекрасно познаваше.

— Е… определено не ти отне дълго да се разположиш както трябва в двореца.

Али се откъсна от куртизанката, докато сестра му пристъпяше в стаята. Двете жени начаса паднаха на колене.

Сиво-златните очи на Зейнаб искряха със злобничкото задоволство, което само една сестра би могла да изпита. Беше по-голяма от него с няма и десет години и като по-малки можеха да минат за близнаци, макар че острите скули и издължените черти на майка им подхождаха на Зейнаб много повече. Днес сестра му беше облечена с аяанлийски дрехи — тъмнолилава и златна рокля и избродирана с перли кърпа за главата в същия цвят. Злато обгръщаше китките и шията й, на ушите й блещукаха скъпоценни камъни; дори в уединението на харема единствената дъщеря на Гасан изглеждаше като принцеса.