Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Баща му въздъхна.

— Ще трябва лично да отидеш там, Уаджид. Нямам доверие на никой друг да говори с нея. Нека тя и цялото й проклето семейство ясно да разберат, че няма да й позволя да се върне в Девабад, докато парите не секнат. Ако иска отново да види децата си, изборът е неин.

Али почувства очите на Уаджид върху себе си.

— Да, царю — тихо каза Уаджид.

Каве придоби разтревожено изражение.

— Кой ще бъде кайд, докато него го няма?

— Ализейд. Става дума само за няколко месеца и ще бъде добра практика за времето, когато аз ще съм мъртъв, а този тук — Гасан махна с глава към Мунтадир — е прекалено зает с танцьорки, за да управлява царството.

Али зяпна, а Мунтадир избухна в смях.

— Е, това със сигурност здравата ще ореже кражбите. — Брат му изимитира режещо движение над китката си. — Съвсем буквално.

Каве пребледня.

— Царю, принц Ализейд е дете . Дори не е наближил първия си четвърт век. Не може да поверите сигурността на града на едно шестнайсетгодишно…

— Осемнайсет — поправи го Мунтадир с порочна усмивка. — Хайде, хайде, велики везире, това е огромна разлика.

Каве очевидно не споделяше развеселеността на емира. Гласът му стана още по-пронизващ.

— Осемнайсетгодишно момче. Момче, което, нека ти напомня, веднъж заповяда да бичуват един благородник дев на улицата като обикновен шафитски крадец!

— Той беше крадец! — защити се Али. Не беше забравил случката, но беше изненадан, че Каве я помни; беше станало преди години, първия — и последен — път, в който на Али му бяха разрешили да патрулира в Квартала на девите. — Божиите закони се отнасят еднакво за всички.

Великият везир си пое дъх.

— Вярвайте ми, принц Ализейд, за мен е огромно разочарование това, че не сте в Рая, където всички следваме Божиите закони… — Не направи достатъчно дълга пауза, та всички да схванат двусмислието в думите му, но на Али то не убягна. — Ала по законите на Девабад шафитите не са равни на чистокръвните. — Той погледна умолително към царя. — Нима току-що не екзекутирахте някого, задето казваше именно това?

— Така е — съгласи се Гасан. — Урок, който ще е добре да запомниш, Ализейд. Кайдът прилага моите закони, не своите вярвания.

— Разбира се, абба — побърза да каже Али, знаейки, че бе проявил глупост, говорейки толкова открито пред тях. — Ще изпълнявам заповедите ти.

— Виждаш ли, Каве? Няма за какво да се страхуваш. — Гасан кимна към вратата. — Може да си вървиш. Съдът ще заседава след обедната молитва. Нека станалото тази сутрин се разчуе; може би ще намали броя на просителите, които ме тормозят.

Везирът като че ли искаше да каже още нещо, но просто кимна, хвърляйки зъл поглед на Али, докато излизаше.

Уаджид затръшна вратата след него.

— Тази змия има раздвоен език, Абу Мунтадир — каза той на емира, преминавайки на гезирски. — Ще ми се да го накарам да се гърчи като такава. — Той помилва своя зулфикар. — Само веднъж.

— Недей да даваш идеи на протежето си. — Гасан разви тюрбана си, оставяйки лъскавата коприна на бюрото. — Каве има право да е недоволен, а не знае и половината. — Той кимна към една голяма щайга до балкона, която Али не беше забелязал по-рано. — Покажи им.

Кайдът въздъхна, но отиде до щайгата.

— Един имам, който ръководи джамия близо до Големия базар, се свърза с Царската стража преди няколко седмици и ни съобщи, че подозира Бат в опит да вербува един от вярващите от неговата джамия. — Уаджид извади ханджара си и изкърти дървените летви на щайгата. — Войниците ми проследиха този мъж до едно от скривалищата му. — Той даде знак на Али и Мунтадир да се приближат. — Ето какво открихме там.

Али направи крачка напред, усещайки, че му се повдига. Вече знаеше какво има в щайгата.

Оръжията, които Анас му се бе заклел, че не притежава, бяха натъпкани плътно в нея. Груби железни сопи и очукани стоманени ками, боздугани с шипове и два-три арбалета. Половин дузина мечове и няколко от дългите възпламенителни устройства — пушки? — които човеците бяха изобретили, заедно с кутия муниции. Невярващите очи на Али обходиха щайгата, а после сърцето му прескочи един удар.

— Тренировъчни зулфикари.

Думите излязоха от устата му, преди да успее да ги спре.

— Някой в Царската стража ги е откраднал.

Уаджид кимна мрачно.

— Така трябва да е било. Някой гезирец; допускаме единствено мъже от племето до тези остриета. — Той скръсти ръце пред масивните си гърди. — Те вероятно са били откраднати от Цитаделата, но подозирам, че останалите са купени от контрабандисти. — Той срещна ужасения поглед на Али. — Имаше още три такива щайги.