Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Включително и огнената порта, зад която беше затворен каркаданът.

Звярът пристъпи напред, риейки земята с един от трипръстите си жълти крака. Туловището му беше огромно, ала онова, което всяваше най-голям страх, беше рогът му с дължината на мъж и по-корав от стомана. Той стърчеше право напред от костеливото му чело, покрит със засъхналата кръв на стотици предишни жертви.

Анас се изправи срещу звяра. Изпъна рамене.

Царят така и не получи развлечението си. Шейхът не побягна, не опита да се спаси, нито замоли за милост. А звярът като че ли не беше в настроение да измъчва жертвата си. Втурна се на пясъка с рев и го набучи в кръста, преди да вдигне глава и да тръшне обречения мъж в прахта.

Ето че беше свършило, беше бързо. Али изпусна дъха, който не си бе дал сметка, че е задържал.

И тогава Анас се размърда. Каркаданът забеляза. Приближи се, този път по-бавно, душейки и пръхтейки до земята. Побутна Анас с нос.

Едва бе вдигнал единия си крак над тялото на Анас, когато Мунтадир потръпна и извърна очи. Али не откъсна поглед, не помръдна дори когато краткият вик на Анас бе прекъснат рязко от ужасяващ хрущящ звук. Един от войниците на арената повърна.

Баща му се взря в обезобразения труп, а после отправи дълъг, многозначителен поглед към улемата, преди да се обърне към синовете си.

— Елате — нареди рязко.

Множеството започна да се разотива, докато каркаданът буташе с копито окървавената си плячка. Али не помръдна. Очите му бяха приковани в тялото на Анас, писъкът на шейха все още отекваше в ушите му.

— Хайде, Зейди. — Мунтадир, който все още изглеждаше така, сякаш му се повдига, го побутна по рамото. — Да вървим.

Заслужи си това. Али кимна. Нямаше сълзи, които да преглътне. Беше прекалено потресен, за да заплаче, прекалено вцепенен, за да стори каквото и да било, освен да последва безмълвно брат си в двореца.

Царят се носеше по дългия коридор, а абаносовата му роба докосваше земята. Двама прислужници описаха светкавично кръгом, за да се отдалечат забързано по друг коридор, а един нископоставен чиновник се хвърли на пода в краката му.

— Искам тези фанатици да бъдат изличени — заяви Гасан, без да се обръща към никого специално. — Този път окончателно. Не искам някой друг шафитски глупак да се обяви за шейх и да започне да сее хаос из града следващия месец.

Той блъсна вратата към кабинета си, карайки прислужниците, чието задължение бе това, да се разбягат.

Али и Мунтадир влязоха вътре, следвани по петите от Каве и Уаджид. Сгушена между градините и царския двор, просторната стая нарочно смесваше мотиви, характерни за девите и гезирците. Творци от заобикалящите ги земи на Девастана бяха създали изящните гоблени с лениви фигури и цветните мозайки, докато семплите геометрични килими и грубо издяланите музикални инструменти идваха от далеч по-аскетичните земи на Ам Гезира.

— По улиците ще има недоволство, царю — предупреди го Уаджид. — Бат се радваше на големи симпатии, а шафитите е лесно да бъдат предизвикани.

— Добре. Надявам се да се разбунтуват — отвърна Гасан. — Така ще бъде по-лесно да открием подстрекателите.

— Освен ако преди това не убият още от съплеменниците ми — обади се Каве с пронизващ глас. — Къде бяха войниците ти, кайд, когато двама деви бяха посечени до смърт в собствения си квартал? Как изобщо членовете на „Танзим” са успели да минат през портата, когато се предполага, че тя се охранява?

Уаджид направи физиономия.

— Нямаме достатъчно хора, велики везире. Знаеш това.

— Тогава нека имаме свои собствени стражи! — Каве разпери ръце. — Имате джинове проповедници, които обявяват девите за неверници, шафитите настояват да бъдем изгорени във Великия храм… В името на Създателя, поне ни дайте шанс да се защитим!

— Успокой се, Каве — намеси се Гасан и се отпусна тежко в ниския стол зад писалището си, побутвайки настрани един неотворен свитък. Той се търкулна на пода, но Али се съмняваше, че баща му го е грижа. Като мнозина джинове от високо потекло, царят беше неграмотен. Според него четенето беше безполезно, при положение че имаш писари, които могат да го правят вместо теб. — Да видим дали пък девите могат да изкарат половин век, без да се разбунтуват. Знам колко лесно се просълзявате по миналото.

Каве затвори уста и Гасан продължи:

— Но съм съгласен: време е да припомним на смесенокръвните къде им е мястото. — Той посочи Уаджид. — Искам да започнеш да прилагаш строго забраната повече от десетима шафити да се събират в частни жилища. Знам, че тя отдавна вече не се спазва.