Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Уаджид придоби неохотно изражение.

— Струва ми се жестоко, господарю. Смесенокръвните са бедни… жилищата им са претъпкани.

— В такъв случай не бива да се бунтуват. Искам всеки, който симпатизира дори най-бегло на Бат, да бъде премахнат. Нека се разчуе, че ако имат деца, ще ги продам. Ако имат жени, ще ги дам на войниците ми…

Ужасен, Али отвори уста, за да протестира, но Мунтадир го изпревари.

— Абба, не можеш наистина да…

Гасан обърна яростен поглед към най-големия си син.

— Нима трябва да оставя тези фанатици да вилнеят безнаказано? Да изчакам, докато подпалят целия град? — Царят поклати глава. — Това са същите хора, които твърдят, че бихме могли да освободим работни места и домове за шафитите, ако изгорим девите до смърт във Великия храм.

Али вдигна рязко глава. Беше отхвърлил това обвинение, когато Каве го беше отправил, ала баща му не беше от онези, които преувеличават. Али знаеше, че Анас, като повечето шафити, не храни особено топли чувства към девите — именно тяхната вяра настояваше за сегрегация на шафитите, техните Нахиди бяха онези, които някога редовно бяха нареждали смесенокръвните да бъдат убивани със същата емоция, с която някой би прочистил къщата си от плъхове. Ала Анас не би призовал към изтребване на девите… нали?

Следващите думи на баща му го изтръгнаха от мислите му.

— Трябва да прекъснем притока им на средства. Отнемем ли им това, „Танзим” няма да бъде нищо повече от сбирщина пуритански просяци. — Той прикова сивите си очи в Каве. — Имате ли някакъв напредък в разкриването на източниците им?

Великият везир вдигна ръце.

— Все още никакви доказателства. Разполагам единствено с подозрения.

Гасан издаде презрителен звук.

— Оръжия, Каве. Лечебница на „Маади” Помощи за бедните. Това е дело на богатите. Богатството на чистокръвни от високо потекло. Как е възможно да не откриеш кой ги издържа?

Али се напрегна, но от раздразнението на Каве беше очевидно, че не разполага с отговори.

— Финансите им са сложни, царю; системата, с която ги набират, спокойно би могла да е дело на някой от Хазната. Въртят валутата на различните племена, купуват продукти с някакви нелепи хартиени пари, използвани между човеците…

Али почувства как кръвта се отцежда от лицето му, докато Каве изброяваше само няколко от вратичките в икономиката на Девабад, от които самият той се бе оплаквал на Анас през годините, с най-подробни обяснения.

Лицето на Уаджид се оживи.

— Човешки пари? — Той посочи с палец към Али. — Ти все се оплакваш за тези глупости с валутата. Хвърлил ли си поглед на доказателствата на Каве?

Сърцето на Али заби учестено. Не за първи път благодари на Всевишния, че Нахидите са мъртви. Дори едно от полуобучените им деца би било в състояние да се досети, че той лъже.

— Аз… не. Великият везир не се е посъветвал с мен. — Мислеше трескаво; знаеше, че Каве го смята за фанатичен идиот. Погледна към везира. — Предполагам, че ако имате затруднения …

Каве настръхна.

— Помагат ми най-брилянтните умове в гилдията на учените; съмнявам се, че принцът би могъл да предложи нещо повече. — Той хвърли смразяващ поглед на Али. — Чувам доста аяанлийски имена сред онези, за които се говори, че ги подкрепят финансово — добави той хладно, преди отново да се обърне към царя. — Включително и едно, което навярно ще те разтревожи. Та Муста Рас.

Уаджид примига изненадано.

— Та Муста Рас? Той не е ли един от братовчедите на царицата?

Али потръпна при споменаването на майка му, а баща му се намръщи.

— Да. Освен това спокойно мога да си го представя как подкрепя шайка мръснокръвни терористи. Аяанлийците открай време се отнасят към политиката на Девабад като шахматна дъска, подредена за тяхно развлечение… особено както са се закътали на сигурно място в Та Нтри. — Той прикова поглед в Каве. — Но никакви доказателства, така ли?

Великият везир поклати глава.

— Не, царю. Само цял куп слухове.

— Не мога да арестувам братовчеда на жена ми заради слухове. Особено когато златото и солта на аяанлийците представляват една трета от съкровищницата ми.

— Царица Хатсет в момента е в Та Нтри — изтъкна Уаджид. — Не мислите ли, че той би се вслушал в думите й?

— О, изобщо не се съмнявам — отвърна Гасан мрачно. — Възможно е вече да го прави.

Али беше приковал поглед в краката си с почервенели бузи, докато те обсъждаха майка му. Двамата с Хатсет не бяха близки. Али бе взет от харема, когато беше на пет години, и бе предаден на Уаджид, за да бъде подготвен като бъдещия кайд на Мунтадир.