Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Очите на Туран се плъзнаха към Али.

— Кой е приятелят ти?

— Двама приятели — поправи го Хано, потупвайки меча на кръста си. — Нима очакваш да се разхождам из Квартала на девите, носейки нелепата сума, която ми поиска, и да не си взема защита?

Студеният поглед на Туран се впи в лицето на Али и сърцето на принца заби учестено. Не се сещаше за много места, където би било по-опасно да го разпознаят като принц на Кахтаните, отколкото таверна на девите, пълна с мъже с престъпни наклонности.

Анас се обади за първи път:

— Нарочно ни бави, господарю. Вероятно вече е продал момчето.

— Затваряй си устата, шафите — сопна се Туран. — Никой не ти е давал позволение да говориш.

— Достатъчно — намеси се Хано. — Но хайде де, у теб ли е момчето, или не? Цялото това оплакване, че съм закъснял, а сега ти губиш време, като зяпаш спътника ми.

Очите на Туран припламнаха, но той се скри зад завесата.

Хано направи физиономия.

— А девите се чудят защо никой не ги харесва.

Иззад завесата се разнесе яростен изблик на дивастийски, а после едно мръсно момиченце, понесло голям меден поднос, бе изтикано в стаята. Имаше толкова човешки вид, колкото Анас. Имаше смугла кожа и носеше дълга ленена риза, която изобщо не беше подходяща за студената нощ; косата му беше обръсната толкова грубо, че на няколко места върху голия му скалп имаше порязвания. Приковало очи в пода, то се приближи босоного до тях, предлагайки им безмълвно подноса, върху който имаше две димящи чаши кайсиев спирт. Надали беше на повече от десет години.

Али забеляза синините върху китката на детето едновременно с Хано, но превъплъщенецът се изпъна пръв.

— Ще го убия — изсъска той.

Момиченцето се дръпна назад и Анас побърза да отиде при него.

— Всичко е наред, мъничката ми, той не искаше да те уплаши… Хано, прибери това оръжие — предупреди го, когато превъплъщенецът извади талвара си. — Не ставай глупак.

Хано се озъби, но прибра меча, докато Туран се връщаше в стаята.

Девът плъзна поглед по сцената пред себе си, а после изгледа свирепо Анас.

— Стой настрана от прислужницата ми.

Момиченцето се отдръпна в един тъмен ъгъл, криейки се зад подноса.

Кръвта на Али кипна. От години чуваше Анас да говори за теглото на шафитите, но да го види с очите си, да чуе как девите говореха на шейха му, да види синините по тялото на ужасеното момиченце… Май беше сгрешил да му иска сметка по-рано.

Туран се приближи, понесъл на ръце бебе, повито и потънало в сън. Хано начаса посегна към него.

Туран го дръпна назад.

— Първо парите.

Хано кимна на Анас и шейхът пристъпи напред с кесията, която Али му беше дал по-рано. Изсипа съдържанието й върху килима — смесица от различни монети, сред които имаше човешки динари, тохаристански нефритени плочки, бучки сол и един-единствен малък рубин.

— Сам ги преброй — каза Хано рязко. — Но искам да видя момчето.

Туран му го подаде и Али трябваше да положи усилие да скрие изненадата си. Беше очаквал друго шафитско дете, ала ушите на бебето бяха заострени като неговите, а кафявата му кожа грееше със светлината на чистокръвен джин. Хано повдигна и бързо пусна един от клепачите му, разкривайки очи с цвят на калай. Бебето изскимтя недоволно, изпускайки облаче дим.

— Ще мине — увери го Туран. — Вярвай ми. Достатъчно отдавна съм в този бизнес, та да знам. Никой никога няма да заподозре, че е шафит.

Шафит? Али отново погледна към момчето, слисан. Ала Туран имаше право — по нищо не личеше, че във вените му тече смесена кръв.

— Имаше ли затруднения да го вземеш от родителите му? — попита Хано.

— Бащата не беше проблем. Чистокръвен агниваншиец, който просто искаше парите. Майката беше прислужница, избягала, когато забременяла от него. Отне ми известно време да я открия.

— И тя се съгласи да продаде детето?

Туран сви рамене.

— Тя е шафит. Има ли някакво значение.

— Има, ако по-късно ще ми създава неприятности.

— Заплаши да се свърже с „Танзим”. — Туран изсумтя презрително. — Само че онези мръснокръвни фанатици не са повод за тревога, а шафитите се плодят като зайци. До година ще си роди друго, което да й отвлече мислите.

Хано се усмихна, ала усмивката не стигна до очите му.

— Може би нова възможност да припечелиш нещо. — Той хвърли поглед към Али. — Какво ще кажеш? — попита, като наблягаше на думите, и обърна бебето към него. — Може ли да мине за мое дете?

Али се намръщи, леко объркан от въпроса. Премести поглед между бебето и Хано, но разбира се, превъплъщенецът не изглеждаше като себе си. Беше приел друг вид. Беше приел подчертано агниваншийски вид и Али изведнъж осъзна защо.