Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Когато се приближиха, Али чу пиянски смях и звуците на някакъв струнен инструмент да се изливат през отворената врата. Въздухът беше задимен; пушек се обвиваше около мъжете, изтегнати върху покрити с петна възглавници, и се вихреше покрай наргилета и тъмни бокали с вино. Всички гости бяха деви, мнозина от които имаха черни кастови татуировки и семейни символи, изрисувани върху златистокафявите им ръце.

Широкоплещест мъж с елек на петна и буза, разцепена от белег, охраняваше входа. Когато те се приближиха, той се изправи на крака, блокирайки вратата с огромна брадва.

— Да не сте се изгубили? — изръмжа.

— Тук сме, за да се видим с Туран — каза Хано.

Черните очи на стража се преместиха върху Анас и устните му се изкривиха пренебрежително.

— Ти и крокодиловият ти приятел може да влезете, но мръснокръвният ще остане навън.

Хано се изстъпи пред него, сложил ръка върху талвара си.

— Като се има предвид колко плащам на шефа ти, слугата ми ще остане с мен. — Той кимна към брадвата. — Нещо против?

Другият мъж изобщо не изглеждаше доволен, но все пак се отдръпна и Хано влезе в таверната, следван от Анас и Али.

Ако не се брояха няколкото враждебни погледа, насочени най-вече към Анас, гостите на заведението не им обърнаха особено внимание. Мястото изглеждаше от онези, в които хората идваха, за да бъдат забравени, но на Али му беше трудно да не зяпа. Никога не бе влизал в таверна… никога дори не бе прекарвал кой знае колко време близо до огнепоклонници. Малцина деви бяха допускани да служат в Царската стража, а онези, които бяха, подозираше Али, нямаха никакво желание да се сприятелят с най-младия Кахтани.

Побърза да отскочи, когато един пиян мъж падна от отоманката, изпръхтявайки с облак пушек. Женски смях привлече вниманието му и когато погледна натам, Али видя три жени деви да разговарят оживено на дивастийски над една огледална маса, покрита с месингови фигури за игра. Въпреки че не разбираше нито дума от разговора им (Али никога не си беше направил труда да научи дивастийски), всяка от жените сякаш бе по-поразително красива от предишната. Носеха бродирани блузи с ниско изрязани деколтета, които се стесняваха около гърдите, верижки със скъпоценни камъни обвиваха тънките им златисти китки.

Усилията на Али да не зяпа се провалиха катастрофално. Никога преди не беше виждал непокрита жена дева, още по-малко пък някоя, която разкриваше прелестите на тези трите. Племето на девите бе най-консервативното от всички и жените му винаги се покриваха, когато излизаха от дома си, като доста от тях, особено онези, които произлизаха от високопоставени семейства, отказваха да разговарят с непознати мъже.

Не и тези трите. Забелязала Али, една от тях се изпъна, срещайки очите му с дръзка усмивка.

— Хей, миличък, харесва ли ти това, което виждаш? — попита тя на джинистански, който говореше с акцент. Облиза устните си, от което сърцето на Али прескочи няколко удара, и кимна към украсената със скъпоценни камъни огърлица около врата му. — Изглеждаш така, сякаш можеш да си ме позволиш.

Анас застана между тях.

— Наведи очи, братко — смъмри го меко.

Засрамен, Али наведе очи. Хано изхихика, но Али не вдигна поглед, докато не ги въведоха в малка задна стаичка. Тя бе по-добре украсена от таверната; сложно тъкани черги, изобразяващи плодни дръвчета и танцьорки, покриваха пода, а от тавана висяха полилеи от шлифован кристал.

Хано бутна Али върху една от плюшените възглавници, подредени покрай стената.

— Недей да говориш — предупреди го, докато се настаняваше до него. — Дълго време ми отне да уредя всичко това.

Анас остана изправен, навел глава в нетипично за него покорство.

Плътна филцова завеса в средата на стаята се вдигна, разкривайки един дев в алено палто, застанал на прага на тъмен коридор.

Хано грейна.

— Добра среща, сахиб — каза със силен агниваншийски акцент. — Ти трябва да си Туран. Нека огньовете горят ярко за теб.

Туран не върна нито поздрава, нито благословията.

— Закъсняхте.

Превъплъщенецът повдигна изненадано тъмните си вежди.

— Нима пазарът за откраднати деца е толкова точен?

Али се сепна, но преди да успее да отвори уста, Анас улови погледа му от другия край на стаята и поклати лекичко глава. Али си замълча.

Туран скръсти ръце на гърдите си с подразнено изражение.

— Мога да намеря друг купувач, ако съвестта ти те измъчва.

— И да разочаровам съпругата си? — Хано поклати глава. — За нищо на света. Тя вече подреди детската стая.