Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Анас въздъхна.

— Какво сме направили този път според двореца?

— Опитали сте се да вмъкнете един топ покрай Царската стража.

— Топ? — Анас го погледна скептично. — За какво ми е топ, братко? Аз съм шафит. Познавам законите. Притежанието дори на някой по-големичък кухненски нож може да ме прати в затвора. „Танзим” е благотворителна организация; ние търгуваме с книги и храна, не с оръжия. Освен това откъде знаете вие, чистокръвните, как изглежда един топ? — Той издаде пренебрежителен звук. — Кога за последно някой от Цитаделата е посетил човешкия свят?

Имаше право, но Али не отстъпи:

— От месеци получаваме информация, че „Танзим” се опитва да купува оръжия. Говори се, че събранията ви са съпроводени от насилие, че някои от поддръжниците ви дори настояват за избиването на девите.

— Кой разпространява подобни лъжи? — поиска да узнае Анас. — Онзи дев неверник, когото баща ти нарича велик везир?

— Не е само Каве — възрази Али. — Миналата седмица задържахме един шафит, защото намушка двама чистокръвни на Големия базар.

— И аз съм отговорен за това? — Анас разпери ръце. — Нима ще бъда държан отговорен за постъпките на всеки шафит в Девабад? Знаеш колко отчаян е животът ни тук, Ализейд. Би трябвало да се радвате, че повече от нас не са прибягнали до насилие!

Али се сепна.

— Нима одобряваш нещо такова?

— Естествено, че не. — Анас звучеше подразнено. — Не бъди глупав. Ала когато отвличат момичетата ни от улицата, за да ги използват като робини в леглото, когато ослепяват мъжете ни, задето са погледнали някой чистокръвен не както трябва… нима е странно, че някои от нас се съпротивляват по всички възможни начини? — Шейхът впи нетрепващ поглед в Али. — Баща ти е виновен, че нещата станаха толкова лоши. Ако шафитите се радваха на същата закрила, както и чистокръвните, нямаше да бъдем принудени да вземаме правосъдието в ръцете си.

Беше удар под кръста, макар и обясним, ала гневното отричане на Анас не можа да успокои особено тревогите на Али.

— Винаги съм бил ясен с теб. Пари за книги, храна, лекарства, всички подобни неща… но ако хората ти вдигат оръжие против гражданите на баща ми, не мога да бъда част от това. Няма да бъда част от него.

Черните вежди на Анас подскочиха.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Искам да видя как харчиш парите ми. Несъмнено водиш някакви отчети.

— Отчети? — Шейхът като че ли не можеше да повярва на ушите си… а после придоби обидено изражение. — Нима думата ми не ти е достатъчна? Ръководя училище, сиропиталище, медицинска клиника… имам вдовици, които да подслонявам, и ученици, които да обучавам. Стотици отговорности, а ти искаш да си губя времето с… какво точно? Финансова проверка от моя млад благодетел, който се има за счетоводител?

Бузите на Али пламнаха, но той нямаше намерение да отстъпи.

— Да. — Извади кесията от робата си и монетите и скъпоценните камъни вътре издрънчаха, когато се удариха в земята. — В противен случай това е за последен път — каза и се надигна.

— Ализейд. Братко. — Шейхът скочи на крака, заставайки между Али и вратата. — Постъпваш прибързано.

Не, постъпих прибързано, когато започнах да давам пари на един уличен проповедник шафит, без да проверя миналото му , искаше му се на Али да каже, но преглътна думите, избягвайки очите на по-възрастния мъж.

— Съжалявам.

Шейхът протегна ръка.

— Почакай. Моля те. — В обичайно спокойния му глас се долавяха нотки на паника. — Ами ако ти покажа?

— Да ми покажеш?

Анас кимна.

— Да. — Гласът му стана твърд, сякаш беше взел решение. — Можеш ли да се измъкнеш от Цитаделата тази вечер?

— Аз… предполагам. — Али се намръщи. — Но не виждам какво общо има това с…

Шейхът го прекъсна.

— Тогава ще те чакам пред Портата на девите тази вечер, след молитвата иша. — Той плъзна поглед по тялото на Али. — Облечи се като благородник от племето на майка си, с всички труфила, които намериш. Лесно ще минеш за един от тях.

Али потръпна при тази забележка.

— Това не…

— Тази нощ ще научиш какво прави моята организация с парите ти.

Али последва инструкциите на своя шейх съвсем точно, измъквайки се след вечерната молитва, стиснал един вързоп под мишница. След като заобиколи Големия базар, се шмугна в една тъмна уличка без прозорци. Разви вързопа, всъщност една от пищните синьо-зелени роби, които аяанлийците, съплеменниците на майка му, толкова харесваха, и я нахлузи над униформата си.