Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Дараявахуш. Ала с черни очи и белег, пресичащ младото му лице, без красивото изящество на роб. А после очите му отново станаха зелени и по-стари, познатата арогантна усмивка се завърна за миг. Кожата му грееше с огнена светлина, ръцете му се превърнаха във въглен. Сега очите му бяха златни и напълно неземни.

Гледай. Виденията започнаха да се повтарят, задържайки се върху образите на избитото му семейство. Мъртвите очи на Мунтадир се отвориха рязко. Кажи името си, ахи — умоляваше го брат му. — Моля те.

Умът на Али препускаше. Дробовете му бяха празни, водата беше гъста от кръвта му. Тялото му угасваше, мъглива чернота пъплеше към кървавите видения.

НЕ, изсъска езерото, отчаяно. ОЩЕ НЕ . Разтърси го силно и образите станаха по-жестоки. Майка му — измъчвана и хвърлена на гладните крокодили заедно с останалите аяанлийци пред очите на възторжена тълпа деви. Шафитите, събрани като добитък и подпалени живи на майдана. Писъците им изпълваха въздуха, от миризмата на горяща плът му се повдигна.

Мунтадир — съборен на колене и обезглавен пред жълтите очи на ликуваща тълпа ифрити. Група непознати войници измъкнаха Зейнаб от леглото и разкъсаха дрехите й…

Не! Господи, не. Спрете!

Спаси я — заповяда гласът на баща му. — Спаси всички нас. Железните окови отслабнаха, проядени от ръжда и се строшиха. Нещо металическо се притисна в дланта му. Дръжка на меч.

Две кървави ръце се обвиха около гърлото на сестра му. Ужасеният поглед на Зейнаб се впи в неговия . Братко, моля те! , изпищя тя.

Али се прекърши.

Ако не беше така сигурен в надвисналата си смърт или ако беше отгледан в пограничните земи, чиито обитатели бяха научени никога да не изричат истинското си име, да го пазят така, както пазят душата си, навярно би се поколебал, би прозрял какво означава в действителност това искане. Ала изтезаван с образите на семейството и града си, подложени на мъчения, Али не го беше грижа защо езерото иска онова, което несъмнено вече бе научило от спомените му.

— Ализейд! — изкрещя, думите бяха приглушени от водата. — Ализейд ал Кахтани!

Болката изчезна. Пръстите му се сключиха около дръжката на оръжието сякаш по собствена воля. Тялото му изведнъж му се стори далечно. Съвсем смътно си даде сметка, че го пускат, че го бутат през водата.

Убий дева.

Али изскочи на повърхността на водата, ала не ахна, за да си поеме въздух; не се нуждаеше от него. Покатери се по корпуса на кораба като рак и се изправи, вода струеше от дрехите, от устата, от очите му.

Убий дева. Чу дева да казва нещо. Въздухът беше различен, празен и сух. Примига и усети как нещо изгаря бузата му. Светът стана по-тих, по-сив.

Девът беше пред него. Част от ума му регистрира шока в зелените очи на другия мъж, докато той вдигаше оръжие, за да се защити. Ала движенията му бяха тромави. Али изби оръжието от ръката му и то политна в тъмното езеро. Войникът в него зърна своя шанс, видя оголения врат на другия мъж…

Пръстенът! Пръстенът! Али промени посоката на удара си, стоварвайки оръжието върху грейналия изумруд.

А после се олюля. Пръстенът се търкулна настрани, мечът падна от ръката му, вече просто ръждив артефакт, а не оръжие. Писъците на Нахри изпълниха въздуха.

— Убий дева — промълви Али и рухна, а мракът най-сетне го погълна.

Али сънуваше.

Беше в харема — градината на удоволствията на майчиното му племе; малко момченце с малката си сестричка, криещи се на любимото си място под върбата. Извитите й клони и гъстите й листа образуваха уютно скривалище до канала, закътано от очите на месещите се възрастни.

— Направи го отново! — примоли се той. — Моля те, Зейнаб!

Сестра му се надигна и седна с пакостлива усмивка. Между кръстосаните й слабички крака имаше купа, пълна с вода. Тя вдигна длан над нея.

— Какво ще ми дадеш?

Али трескаво запрехвърля през ума си малкото съкровища, които притежаваше, опитвайки се да реши с кое бе готов да се раздели. За разлика от Зейнаб той нямаше играчки; на момчетата, които обучаваха, за да станат воини, не се полагаха никакви дрънкулки и забавления.

— Мога да ти намеря котенце. Край Цитаделата е пълно с тях.

Очите на Зейнаб грейнаха.

— Съгласна.

Тя размърда пръсти, сбърчила съсредоточено личице. Водата потрепери, следвайки движенията на дланите й, а после бавно се надигна, когато Зейнаб завъртя дясната си ръка, извивайки се като течна панделка.