Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Мунтадир! — изкрещя, добавяйки нещо на гезирски, което Нахри не разбра.

Зулфикарът се приземи на метър-два от краката на емира, ала Мунтадир не вдигна очи; като че ли дори не чу вика на брат си. Нахри се втурна, прескачайки телата с цялата бързина, на която беше способна.

Подразнен звук се откъсна от Дара, докато се мъчеше да се отърси от принца. Али сви ръце, притискайки железните окови към гърлото му. Дара се бореше за въздух, но успя да го удари с лакът в стомаха и да го блъсне силно в мачтата зад тях.

Али не го пускаше.

— Ахи!

Мунтадир се сепна и вдигна очи. За частица от секундата се хвърли към зулфикара, в същия миг, в който Дара най-сетне успя да метне Али през глава. Свали лъка от гърба си.

Младият принц падна тежко върху мократа палуба и се пързулна до ръба на кораба, където се изправи с усилие на крака.

— Мунта…

Дара го прониза в гърлото.

Нахри изпищя и се хвърли напред в мига, в който втора стрела се заби в гърдите на Али. Принцът залитна назад, петата му се удари в ръба на кораба и той изгуби равновесие.

— Али!

Мунтадир се втурна към брат си, ала не беше достатъчно бърз.

Али падна в езерото без почти никакъв плисък. Чу се силен засмукващ звук, като тежък камък, цопнал в неподвижно езеро, а после — тишина.

Нахри изтича до перилата, но Али беше изчезнал, единствената следа от него бяха вълничките, набраздили повърхността на тъмната вода. Мунтадир се свлече на колене с ридание.

С плувнали в сълзи очи, Нахри се обърна рязко към Дара.

— Спаси го! — изкрещя тя. — Искам да го върнеш обратно!

Дара се олюля, препъвайки се под заповедта й, но Али не се появи отново. Вместо това Дара примига и яркостта изчезна от очите му. Обърканият му поглед обходи окъпаната в кръв палуба. Лъкът се изплъзна от ръцете му, изглеждаше нестабилен на краката си.

— Нахри, аз…

Мунтадир скочи на крака и сграбчи зулфикара.

— Ще те убия!

Пламъци обгърнаха острието, докато той се нахвърляше върху афшина.

Дара отби нападението му с ханджара си с лекотата, с която би смачкал някоя мушица. Отклони следващия му удар, избегна нехайно третия и го удари с лакът в лицето. Мунтадир изкрещя, а от носа му рукна черна кръв. Не беше нужно Нахри да разбира каквото и да било от бой с мечове, за да види колко тромаво се движи той в сравнение със смъртоносната бързина на афшина. Остриетата им се сблъскаха отново и Дара го отблъсна.

После обаче отстъпи назад.

— Достатъчно, Ал Кахтани. Не е нужно баща ти да изгуби двама синове тази вечер.

Мунтадир не приличаше на някой, който иска милостта му… или е способен да мисли трезво.

— Върви в ада! — изхлипа, размахвайки необуздано зулфикара, докато по лицето му се стичаше кръв. Дара вдигна ръка, за да се защити. — Майната ти на теб и на чукащите сестрите си Нахиди. Надявам се до един да изгорите в пъкъла!

Нахри не можеше да го съди за скръбта му. Стоеше като вкаменена до перилата на кораба, а сърцето й се късаше, докато се взираше в неподвижната вода. Дали Али вече беше мъртъв? Или в този миг го разкъсваха на парченца, а писъците му бяха заглушени от черната вода?

От трюма се изсипаха още войници, някои от тях бяха вдигнали строшени гребла като тояги. Гледката я изтръгна от мъката й и тя се изправи с разтреперани крака.

— Дара…

Той погледна и вдигна рязко лявата си ръка. Корабът изпращя и стена от строшено дърво, два пъти по-висока от Нахри, се издигна и ги раздели от войниците.

Мунтадир отново замахна, но Дара беше готов. Заклещи ханджара в раздвоения връх на зулфикара и го изтръгна от ръцете на Мунтадир. Оръжието се търкулна по палубата, а Дара изрита емира в гърдите, запращайки го на земята.

— Подарявам ти живота — сопна се. — Вземи го, глупако.

С тези думи се обърна и се отправи към Нахри.

— Точно така… бягай, страхливецо! — извика Мунтадир подире му. — Това правиш най-добре, нали? Бягаш и оставяш останалите от племето ти да платят за твоите постъпки!

Дара забави крачка.

Нахри видя как удавените от скръб очи на Мунтадир обходиха палубата, спирайки се върху надупченото от стрели тяло на Джамшид и мястото, където брат му беше паднал. Изражение на неописуема болка, на злоба — раздираща и сляпа — се разля по лицето му.

Изправи се на крака.

— Али ми каза какво се е случило с близките ти, когато Девабад паднал. Какво се е случило, когато тохаристанците нахлули в Квартала на девите, търсейки теб , търсейки отмъщение, но открили единствено семейството ти. — Лицето на Мунтадир се разкриви от омраза. — Къде беше, афшине, докато те пищели за теб? Къде беше, докато изрязвали с нож имената на убитите в Ки-зи върху тялото на сестра ти? Тя била единствено дете, нали? А имената на тохаристанците са дълги — добави той свирепо. — Бас държа, че са могли да напишат само няколко, преди…