Майкл Скотт - Вещерът

— Взехме я назаем — усмихна се мазно Дий. — Той доброволно ми даде ключовете.

— Нали не си използвал пак аурата си? — попита разтревожено Вирджиния. — Това би привлякло вниманието на всички…

— За глупак ли ме мислиш? — прекъсна я ядно Дий, но после бе принуден да се наведе през борда, защото го връхлетя нов пристъп на гадене.

Вирджиния се ухили и смигна на Джош.

— Трудно е да звучиш господарски, докато повръщаш, нали?

— Мразя те, Вирджиния Деър — изломоти Дий.

— Знам, че не говориш сериозно — каза тя небрежно.

— Напротив — изграчи той.

Вирджиния потупа Джош по рамото и посочи към бреговата линия отляво.

— Дръж се близо до Острова на съкровищата. Ще караме покрай него, докато заобиколим северния нос; след това ще можем да видим Алкатраз насред залива.

Преди Джош да успее да отговори, пред тях изникна огромен кей, подобен на бетонна стена, и той завъртя кормилото надясно. Лодката се наклони силно и едва не изхвърли Дий зад борда. В нея нахлу вода и Магьосника посегна да се задържи, но се изтърва и пльосна в мазната локва.

Вирджиния избухна в смях.

— Забравяш, че нямам чувство за хумор — сопна се Дий.

— Аз обаче имам — каза Вирджиния. Обърна се към Джош и посочи право напред. — Дръж се вдясно и заобиколи кея, после свий пак наляво и карай покрай брега. Но не много близо — добави тя. — От него може да са се откъснали някои камъни. Това е изкуствен остров и винаги има опасност да се разпадне. Гледах как го строят през 30-те години на миналия век и тогава бе по-висок, отколкото е днес. Целият остров бавно потъва. Следващото по-силно земетресение вероятно ще го направи на парчета.

Джош хвърли поглед към каменистата брегова линия. Повечето сгради бяха промишлени и много от тях изглеждаха занемарени.

— Май е изоставен. Някой живее ли още тук?

— Да. Всъщност имам няколко приятели, които живеят от другата страна на острова.

— Не знаех, че имаш приятели — измърмори Дий.

— За разлика от теб, докторе, аз съм добра приятелка — каза Деър, без да се обръща, а после продължи: — Островът е бил военна база, преди да я затворят в края на деветдесетте. След това тук са снимани куп филми и няколко телевизионни сериала.

— Защо го наричат Острова на съкровищата? — попита Джош.

— Някога имало ли е някакви съкровища на него? — Едно време би се изсмял на тази мисъл, но в момента бе готов да повярва кажи-речи на всичко.

Смехът на Вирджиния бе заразен и Джош откри, че я харесва все повече.

— Не. Нарекли са го на едноименната книга на Робърт Луис Стивънсън. Стивънсън е живял в Сан Франциско около година преди да я напише. — Щом заобиколиха края на острова, Вирджиния се изправи, за да погледне назад към него. — Сигурна съм, че е кръстен така на майтап — остров от скрап и боклуци, наречен Острова на съкровищата. — Тя се обърна и посочи право напред към една изненадващо малка точица по средата на залива. — Ето го и Алкатраз. Просто дръж носа насочен право към него.

Джош изсумтя, когато лодката срещна още една вълна, издигна се и падна с разтърсващ костите тътен.

— По-далече е, отколкото си мислех. Никога досега не съм се отдалечавал толкова от брега. Никога дори не съм карал лодка.

— Човек трябва да се радва на новите преживявания — рече Вирджиния.

— Малко съм нервен — призна той.

— Защо? — полюбопитства Вирджиния. Облегна се във винилната седалка и погледна към него.

Младежът изведнъж се почувства неловко под втренчения й поглед.

— Ами — каза той накрая, — всичко може да се случи. Лодката може да потъне, или пък моторът да се повреди, или пък…

— Или пък какво? — попита тя. — От опит знам, че човеците губят твърде много време да се тревожат за неща, които никога няма да станат. Да, лодката може да потъне… но вероятно няма. Двигателят може да угасне… но се съмнявам. Може също така да ни удари мълния или…

В задната част на лодката доктор Джон Дий изведнъж скочи.

— Или да ни изядат русалки — каза бързо той. — Току-що си спомних. Около острова има защитен обръч от нереиди. — После се изкашля смутено. — А аз им дадох нареждания да не пускат нищо да припари на по-малко от петнайсет метра от него.

Вирджиния се завъртя рязко.

— Има русалки около острова?

— Морския старец е на Алкатраз и е довел дивите нереиди със себе си — рече Дий. — Трябва да се свържа с Макиавели и да му кажа да предаде на Нерей, че идваме. — Извади мобилния си телефон, но когато го отвори, от него потече вода. Без да губи време, Дий разглоби телефона, извади батерията и я избърса в мърлявата си риза.