Майкл Скотт - Вещерът

— Ти каза, че всички избори се правят от любов или от омраза. Той е мой брат. Тръгвам след него. Такъв е изборът ми.

— И къде ще отидеш? — попита Пернел.

Софи я изгледа тъпо. Нямаше представа.

— Ще го намеря — каза тя с увереност, каквато не чувстваше. — Когато… когато Джош е в опасност или го боли, аз обикновено го чувствам. Понякога дори зървам бегли картини от онова, което вижда.

— Чувстваш ли го сега? — попита Цагаглалал с нескрито любопитство.

Софи поклати глава.

— Обаче имам в себе си знанията на Вещицата от Ендор. Вероятно ще мога да ги използвам.

— Съмнявам се, че Вещицата е предвидила последния обрат на събитията — рече Цагаглалал. — Познавала съм я през целия си дълъг живот и макар че тя е в състояние да определи историята в голям мащаб, движенията на отделните личности винаги са й убягвали. За разлика от брат си Прометей или от съпруга си Марс Ултор, тя никога не е разбирала добре човеците.

— Можеш да направиш друг избор — каза тихо Пернел. — Можеш да избереш да ни помогнеш да спасим света. Нуждаем се от теб — добави тя бързо. — В същия този момент Макиавели е на Алкатраз. Знаем, че възнамерява да пусне чудовищни създания в Сан Франциско. Как мислиш, че ще реагира съвременен град като този, когато въздухът се изпълни с дракони и кошмарни твари изпълзят от канализацията и тръгнат по улиците?

Софи поклати глава. Трудно й беше дори да си го представи.

— Колко хора ще умрат? — продължи Пернел. — Колко ще бъдат ранени? Колко други ще останат дълбоко травматизирани от преживяното?

Вцепенена от шок, Софи поклати отново глава.

— И ако знаеше, че някой може да помогне — някой, който притежава силата да се бие с тези чудовища — нямаше ли да искаш той да остане и да се бие, и да защити десетки хиляди, вместо да избяга да помага на един човек?

Софи се канеше да отговори, когато осъзна, че е била ловко подмамена в капан.

— Имаме нужда да се бориш с нас, Софи — продължи Цагаглалал. — Помниш ли Хеката, Триликата богиня?

— Която живееше в Игдразил и ме Пробуди? Та как бих могла да забравя? — рече тя саркастично.

— Хеката притежаваше неизмерима сила: момиче на сутринта, жена следобед и старица вечер. Тя олицетворяваше цялото женско знание и могъщество. — Цагаглалал се приведе напред и сбръчканото й лице се доближи на сантиметри от това на Софи. — Ти си момичето, Пернел е жената, а аз съм старицата. Заедно притежаваме невероятно знание и забележителна сила. Трите заедно можем да защитим този град.

— Ще бъдеш ли с нас, Софи Нюман? — попита Пернел Фламел.

Изведнъж един прозорец над главите им се отвори и се показа Нитен. Не каза нищо, но изражението на лицето му говореше достатъчно.

— Време е да решиш — рече Пернел. — Време е да избереш страна.

Софи стоеше и гледаше как Вълшебницата помага на Цагаглалал да стане и да влезе в къщата. Искаше й се да изтича навън, на улицата… а после какво? Къде ще отиде? Искаше да намери Джош. Но нямаше представа как. А и какво щеше да стане, щом създанията нахлуеха в града? Аурата й и Стихийните магии, които бе научила, щяха да я защитят… но кой щеше да защити всички останали?

Наистина бе време да избере страна.

Но коя?

В далечината се чу корабна сирена и това насочи мислите на Софи към Алкатраз. На острова имаше зверове — създания от кошмарите. И Пернел бе права: ако те бъдат пуснати в града, ще предизвикат смърт и голяма разруха… а никой трезвомислещ човек не искаше това. Никой трезвомислещ човек не би създал умишлено такъв хаос в един град.

Но точно това се готвеха да направят Макиавели, Дий, Деър и Джош.

Софи несъзнателно кимна и изведнъж изборът стана много лесен. Можеше първо да помогне на Вълшебницата и Цагаглалал да предотвратят бедствието. А след това щеше да тръгне да търси брат си.

Момичето последва двете жени в къщата, през кухнята и нагоре по стълбите.

Прометей ги чакаше на вратата на спалнята. Отдръпна се и ги пусна да влязат една по една и да се съберат около леглото на Никола Фламел. Алхимика изглеждаше съсухрен и крехък, кожата му бе придобила цвета на белите чаршафи. Само слабото помръдване на гърдите му показваше, че още диша.

— Времето му настъпи — прошепна Прометей.

Пернел захлупи с длани лицето си и зарида.

— Летящи чинии? — попита Уилям Шекспир. Бутна очилата нагоре по носа си и се ухили радостно. — Летящи чинии. — Той смушка с лакът Паламед. — Казах ти, че са истински. Казах ти, че има по земята и небето 14 14 Недовършен цитат от „Хамлет“: „Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашата нещастна философия не е дори сънувала!“. (превод: Валери Петров). — Б.пр. …