Лайза Макманн - Угасване

ПРЕКАРАХ ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ В ОПИТИ ДА ГО ПРОМЕНЯ. НО ВСИЧКО, КОЕТО ПОСТИГНАХ Е ДА ГО КОНТРОЛИРАМ, ПОНЯКОГА.

Шофиране

Вероятно вече са ти известни рисковете на шофирането. Може би дори си претърпим инцидент. И си още жив. Но дори и заради минималната възможност това да се случи отново, а то може да стане и при затворени прозорци на автомобила, ти си бомба със закъснител.

Случвало се е вече.

Виждал си го по вестниците, нали?

На някой му причернява на магистралата. Минава в насрещното и убива тричленно семейство.

Ловец на сънища влиза случайно в съня на спящия в колата отстрани. Не през едно, а през две стъкла, на две съседни коли.

Случва се.

Случвало се е.

И никога не си простих.

Не шофирай!

Рискуваш не само собствения си живот, но и живота на други невинни хора.

Можеш да пренебрегнеш това предупреждение. Но все пак те моля да ме послушаш.

Ако искаш да продължиш, моля, отгърни страницата.

16:53

Джейни трепери, плаче, спомня си малките деца от училищния автобус и продължава.

Странични ефекти

Това е най-тежката част. Ако минеш през нея, си издържал изпита.

А може и да не я сметнеш за толкова лоша, колкото аз я намирам. Дано да е така.

Способността ти има някои странични ефекти. Вече си изпитала загубата на калории. С възрастта става по-зле.

Колкото си по-силен, толкова по-подготвен ще бъдеш и толкова по-добре ще се справяш. Носи храна със себе си по всяко време. Сънищата те напират, където най-малко ги очакваш.

В колкото повече сънища влизаш, на толкова повече хора можеш да помогнеш. Това е истината. Аритметичен закон.

Но ловеца на сънища важи и друг закон: в колкото повече сънища влизаш, толкова повече се изострят страничните ефекти.

Толкова по-бързо тялото ти те предава.

Трябва да се научиш да контролираш в кои сънища да влизаш.

Упражнявай излизането, както съм го обяснила в докладите по отделните случаи, в които съм участвала.

Изучи ги.

Упражнявай движенията, мисловните техники начините за отпускане.

Въпреки всичко, сигурно вече разбираш, че това е параграф 22. Колкото повече се упражняваш, толкова по-зле ти се отразява.

Трябва да подбираш сънищата внимателно, ако решиш да ползваш силата си, за да помагаш на другите.

Или да избереш алтернативата.

Изолация.

Ако се изолираш, би могъл да водиш нормален живот… дотолкова, доколкото изолацията го позволява, разбира се.

А сега.

Можеш да спреш дотук.

Това е последният ти шанс.

17:39

Джейни отмества поглед. Препрочита страницата. Главата й пулсира. Продължава. До горчивия край.

Качество на живота

През живота си познавах лично още трима ловци на сънища. Аз съм последната жива. Сега, когато пиша това, не знам за други. Но съм убедена, че те има.

Първо ще ти кажа, че написаното в този дневник не е от моята ръка. Този, който ти пише, е асистентът ми, защото не мога да използвам ръцете си.

Загубих функцията на ръцете и пръстите си на трийсет и четири.

Тримата ми приятели ловци бяха на трийсет и пет, трийсет и една и трийсет и три, когато вече не можеха да държат химикалка.

Това ти причиняват сънищата.

18:00

Сълзи се стичат по бузите на Джейни. Бърше мокрото си лице с подгизналия си ръкав. И продължава.

И накрая.

Какво виждам като най-зловещо.

Бях на единайсет, когато за пръв път попаднах в чужд сън. Или поне оттогава имам спомен.

Сънищата бяха малко и нарядко в началото, както предполагам е било и с теб, освен ако не си делял стая с някого.

Но в гимназията зачестиха.

И после в колежа в час, в библиотеката, навън в хубав пролетен ден… да не говорим за стая със съквартиранти. В колежа сънищата са навсякъде. Може би това са най-мъчителните преживявания, които ще имаш.

И един ден вече няма да можеш.

Няма да можеш да виждаш.

Защото ще си напълно, необратимо, безпощадно сляп.

Познатите ми ловци на сънища бяха на двайсет и три, двайсет и шест, двайсет и една, когато загубиха зрението си.

При мен се случи на двайсет и две.

В колкото повече сънища влизаш, толкова по-скоро ще ослепееш.

Подозираше го, нали?

Може би вече си изгубил част от зрението си.

Толкова съжалявам, скъпи приятелю!

Избирай професията си мъдро.

Всичката надежда, която мога да ти дам, е тази:

Когато ослепееш, всяко пътуване в нечий сън ще те води обратно към светлината и ще виждаш нещата такива, каквито са в истинския живот.